32 години по-късно, какво научихме за „леденият човек“ Йоци

Днес се навършват 32 г. от намирането на ледената мумия на праисторически човек в Алпите.
На 19 септември 1991 г. мумията на Йоци е открита с лицето надолу в снега на брега на езеро, близо до италиано-австрийската граница в алпийския район Йоцтал, чието име и получава.
Естествено запазените останки на Йоци, оцелели повече от 5000 години при слънце, вятър и ниски температури, бързо се превръщат в световна сензация, обект на безброй книги, документални филми и дори игрален филм, пресъздаващ живота му в Европа през неолита, както и действията, довели до насилствената му смърт.
Днес за Йоци се грижат с много внимание изследователите от археологическия музей в Южен Тирол – Болцано, Италия, където мумифициралото се тяло се съхранява в охлаждаща камера при постоянна температура от –6 °C. Четири или пет пъти годишно останките му се напръскват със стерилна вода, за да се създаде леден, защитен екзоскелет, който гарантира, че той остава „мокра мумия“ (естествено запазена във влажна, а не в суха среда).

Аутопсията

Средно на година около 300 000 посетители пътуват до Болцано, за да видят древния Леден човек, макар и през дебела стъклена витрина, отделяща мразовитата му камера. Но Йоци е също толкова търсен и от учените заради рядката възможност да проучват невероятно добре запазените останки.
Ето какво разкриват изследванията върху живота и смъртта на Ледения човек. А какво ли могат да разкрият бъдещите проучвания на неговите изключителни останки?
Мумията на Йоци се съхранява в охлаждаща камера на археологическия музей в Болцано – Южен Тирол, Италия. Музеят получава около 15 искания от учени на…
Неврохирурзи вземат проби от мозъка на Йоци. Така учените могат да научат повече за живота на хората в Европа през неолита и да подпомогнат съвременна…
Изследователи извършват аутопсия на Йоци през 2010 г., За целта мумията е размразена, което застрашава запазването ѝ.

Жилав, нисък и левичар

Йоци е жилав, нисък (1,55 м), левичар, с размер стъпалото 25 см. Той е на около 46 години, когато животът му приключва. Очите му, все още запазени в гнездата им, дълго време са смятани за сини, но геномният анализ показа друго: „Бихме могли да докажем, че той има кафяви очи и тъмнокафява коса и че има типичен средиземноморски тон на кожата“, казва Алберт Зинк, ръководител на Института по изучаване на мумии (EURAC) в Болцано, който прави повечето основни изследвания на Йоци.
Леденият човек има кръвна група О, непоносимост към лактоза и рядка генетична аномалия, заради която липсва 12-ият чифт ребра. Той страда от чревни паразити, лаймска болест и възпалени колене, ханш, рамене и гръб. Неговите 61 татуировки се намират на места, където костите и ставите му са износени, както и на съвременните акупунктурни точки. Приживе Йоци счупва няколко ребра и носа си, а хоризонталните резките по ноктите му показват, че многократно изпитва физически стрес (вероятно произтичащ от недохранване) в рамките на няколко месеца преди смъртта му. Той е генетично предразположен към атеросклероза, а компютърната томография потвърждава, че това е най-старият известен случай на сърдечно заболяване в света.
Въз основа на въглеродни датировки, се установява, че Йоци е живял преди приблизително 5200 години (3350-3110 г. пр.н.е.)

Йоци бил фермер от Анадола

ДНК на Йоци показва, че той е част от миграцията на неолитни фермери през Анадола (съвременна Турция) преди 8000 до 6000 години, които заменят европейските ловци и събирачи от палеолита. Генетичното му наследство по майчина линия вече не съществува в съвременните популации, но линията на баща му продължава да живее сред общности, открити на средиземноморските острови, най-вече в Сардиния.
Носел скъпа медна брадва
Йоци има само една обувка, когато е открит, но впоследствие много от вещите му са намерени в близост до него. Долното и горното му облекло са изработени от кожите на местни породи овце и кози. Обувките му са изплетени от дива трева и пристегнати с кожа на аврох (вид бик, живял през плейстоцена). Шапката му е направена от кожа на кафява мечка.
Леденият човек тръгнал през Ецталските Алпи с раница от дърво и колчан от еленова кожа за 20 стрели (открити са две от тях). Носи нож с кремъчно острие. Кутия, изработена от брезова кора (подобна на тези, които продължават да се произвеждат в региона), съдържа въглен (бил е поддържан тлеещ), увит в пресни кленови листа, което е позволявало на Ледения човек бързо да запалва огън.
Един от най-важните обекти, е вездесъщата медна брадва на Йоци. Нейното острие представлява 99,7 % чиста мед. Това е изключително скъп предмет за онова време, а откриването му днес премества началото на европейската медна епоха с хиляда години.

Ял хляб от лимец и еленско месо

В часовете преди смъртта си Йоци се гощава обилно с хляб от лимец, месо на благороден елен и алпийска дива коза (Capra ibex). Но са необходими 18 години, за да се идентифицира стомашното съдържимо на мъжа. В крайна сметка това става възможно чрез компютърна томография през 2009 г.
Дупка между палеца и показалеца на дясната ръка разкрива, че Йоци е намушкван няколко дни преди да умре. Това е защитна травма, вероятно получена в опит да хване връхлитащото острие. Тази рана все още заздравява, когато той е нападнат отново със стрела, която уцелва артерия в лявото му рамо. Може би е имал време да седне или дори да опита на свой ред да извади стрела, но е малко вероятно да успява, тъй като няколко минути по-късно кръвта му изтича.
Леденият човек има значителен мозъчен кръвоизлив, но експертите не са единодушни относно причината. Може би някой е искал да го довърши с удар в главата? Или при падане се разбива в скала? „Не виждам убедителни доказателства за нито едно от тези предположения“, казва Оливър Пешел, съдебен патолог, отговарящ за опазването на Йоци.
Технологичният напредък ще бъде от ключово значение за разкриването на повечето от тайни на Йоци. Бъдещите изследвания могат да се съсредоточат върху начина, по който тялото му функционира приживе, включително да изследват протеините, липидите и ензимите в тъканите му, които могат да разкрият информация за неговата имунна система. Засега обаче анализът на протеини на толкова малки проби остава много сложен процес.
По материали от National Geographic