200 стихотворения на Иван Атанасов събира новата книга „Смъртта е само запетая“

Представянето на книгата „Смъртта е само запетая“ от Иван Атанасов, издадена по повод 75 години от рождението на поета, ще бъде на 26 януари от 17.30 ч. в галерия „Георги Петров“.Книгата e издадена от Сдружението на писателите – Добрич, и съдържа около 200 лирични и сатирични стихотворения, както и кратки отзиви за поетичния свят на Иван Атанасов от Елка Няголова, Радка Николова, Атанас Стоев, Любомир Кънчев, Марин Кадиев и Мариана Иванова. Автор на предговора е литературният критик и преподавател Драгомил Георгиев, а съставители са Сашо Серафимов и Валентина Добринчева. Книгата се издава с финансовата подкрепа на община град Добрич.Събитието е организирано от общината в град Добрич, Сдружение на писателите – Добрич и галерия „Георги Петров“.
„В поетичния свят на Иван Атанасов човек намира много пътища, по които да тръгне душата му, защото той самият живееше там – на границата между двата свята. Там е неговата сълза от нежност, с която галеше наранената душа. Там, на границата между двата свята, където е познанието, тайната на всемира, сме всички ние, но често се заблуждаваме, че скъпите дрехи, коли, жилища, могат да скрият крехките ни човешки души, да ни направят вечни и недостижими.В неговата поезия светът винаги е драматичен, но цялостен. Той носи и доброто и лошото, и красивото и грозното”, казва за твореца Сашо Серафимов – поет, председател на Сдружението на писателите–Добрич.
ИВАН АТАНАСОВ е роден на 28 май 1947 година в добруджанското село Градини. През 1949 година семейството му се преселва в град Генерал Тошево, където Иван получава гимназиалното си образование. През 1971 година завършва Педагогическия институт „Д-р Петър Берон“ – Шумен. От 1971 до 1975 година е учител в Института по пшеницата и слънчогледа – Генерал Тошево, а през следващите пет години – в село Кардам. Работи като главен редактор на вестник „Ленински зов“, по-късно „Добруджански глас“ – Генерал Тошево. Членува в създадения през 1962 г. Кабинет на младия творец към ДКМС в Добрич, заедно с Йордан Трухчев, Драгни Драгнев, Кольо Чалъков, Петър Добрев, Георги Димов, Петър Петров от Каварна. Носител е на отличие „Дора Габе“ за органично пресъздаване на духовните измерения на Добруджанския свят в българската литература /2003/ на община град Добрич, както и на редица престижни литературни награди, сред които на градовете Добрич, Свищов, Хасково и Пазарджик. От 1997 г. е член на Сдружението на писателите в Добрич. През 2000 г. е обявен за почетен гражданин на Генерал Тошево.
Първото му стихотворение е публикувано през 1961 година във вестник „Медицинска трибуна“ – София, а от 1962 г. започват публикациите му във вестник „Добруджанска трибуна“ – Добрич, под редакцията на Йордан Дачев и Драгни Драгнев. Сътрудничи на различни регионални и национални издания. Публикува в списанията „Септември“, „Кил“, „Жажда“, „Матадор“; в силистренски издания; вестник „Народна култура“ и др. Участва със свои материали в сборници и алманаси. Първата му стихосбирка излиза през 1991 година под редакцията на Елка Няголова със заглавие „Колекция от криле“. Следват „Път през огледалото“, 1993; „Душата ми върви“, 1994; „Изворче“; „Осквернена любов“, 1997; „Между два свята“, 1998; „Данък за надежда“ 1998; „Гълъбова песен“, 1999; „Жестоки ласки“, 2000; „Сълза от нежност, 2001; „Аз ида със дъжда…“, 2004; „Жар-птица“, 2006; „Яростни дни“, 2007; „Бунтовна вода“, 2008;
„Бодливата роза“, 2009. Умира след продължително боледуване в добричката болница на 3 ноември 2012 г.
ДТ