19.09.2021

Добруджанска трибуна

Информационна агенция

145 години от гибелта на Панчо Досев

Участници във втората Българска легия. На първия ред третият от ляво на дясно е Васил Левски. Панчо Досев е най-вдясно, прав.


Цветан Сашев – уредник в отдел „Нова и най-нова история“ на РИМ – Добрич
Панчо Досев е роден в Хаджиоглу Пазарджик (дн. Добрич). Пътя на революционната борба го отвежда в легиите ог 1862 г. и 1867-1868 г. През 1876 г. става участник в едни от най-славните събития от освободителната борба на българския народ срещу османския поробител – участието на българските чети в сръбско-турската война. Годишнината от трагичната смърт на Панчо Досев е повод да разлистим тези забравени страници от историята. През пролетта на 1876 г. в очакване на началото на войната между Сърбия и Османската империя и пренасянето на бойните действия на територията на Северозападна България, в сръбските градове Кладово и Зайчар започват да се стичат доброволци, които под командването на най-прославените войводи от епохата да се борят за свободата на България. С изключение на Петко Киряков всички значими войводи са там: Ильо войвода, Цеко Петков, Желю войвода, Панайот Хитов, Филип Тотю, Иван Въртопчанина, Христо Македонски.
До началото на войната, което е на 18 юни, след множество проблеми от най-различно естество са оформени шест чети, които влизат в ефективни бойни действия. Общата им численост е около 1500 човека. Панчо Досев е деловодител при Панайот Хитов и подвойвода в четата на Христо Македонски. След сблъсъци с редовна турска войска, четите заедно със сръбски войскови подразделения навлизат на територията на България. На 2-и юли на връх Бабина глава се състои легендарно заседание на което присъства ръководния състав на четите. Там е и Панчо Досев. Приет е „Закон за българските доброволни войници“. Точка първа гласи: „Целта на нашето воюване е да се освободи България от турското иго, ще воюваме дорде или спечелим свободата или всички да измреме“.
В следващите дни четите на П. Хитов и Ф. Тотю достигат до Чипровци. От началото на войната българските бойци са понесли големи загуби водейки сражения с редовна турска армия и на територията на Сърбия и на територията на България (в северозападната част на България са разположени части командвани от Осман паша). Само в сражението при Кадъ Боаз убитите четници са 87. Не е за пренбрегване и факта, че сърбите не оказват достатъчна подкрепа на своите съюзници. Така до средата на месец август българските чети са достигнали предела на своите възможности и въпреки непрекъснатия наплив от нови доброволци в края на месеца прекратяват своето съществуване. Панчо Досев участвайки в бойни действия край Зайчар е ранен в краката и впоследствие кракът му е ампутиран. Пожелал е ампутацията да е без упойка. Умира вследствие на усложнение три дни след операцията – на 22 септември. Погребан е в Белград с военни почести. Участието на българските доброволци в сръбско-турската война е описано от патриарха на българската литература Иван Вазов в повестта му „Немили-недраги.“

Print Friendly, PDF & Email