23.10.2020

Добруджанска трибуна

Информационна агенция

Хората поглъщат парченца пластмаса с водата и храната

Дали замърсяването с микропластмаса може да има сериозен ефект върху човешкото здраве засега е въпрос без точен отговор заради липса на достатъчно данни

Сякаш не ни стигат горещите вълни, пожарите, ураганите и всякакви други климатични екстремности, но напоследък учени започнаха да разкриват и нов потенциален глобален хорър: микропластмасата. Или по-точно здравният ефект от миниатюрните нанопарченца, които попадат в човешките тела. Че поглъщаме микропластмаса няма съмнения – десетки изследвания в последната година свидетелстват, че микрочастиците пластмаса са във водата, във въздуха и храната ни и оттам влизат и в телата ни.

Ключовият въпрос сега е опасно ли е това и какви могат да са последиците върху човешкото здраве – краткосрочно и дългосрочно.
Потенциалният ефект може да бъде много голям, но засега причини за паника няма, казват от Световната здравна организация, която миналата седмица обяви резултатите си от анализ на няколко отделни проучвания за микропластмасата във водата. Но не защото е доказано, че тя не ни вреди, а защото липсват достатъчно данни и доказателства за обратното. Темата е нова и е във фокуса на учените отскоро, така че по-подробни и надеждни изследвания тепърва ще бъдат правени и тепърва ще стане ясно дали човечеството няма да се окаже под нова сериозна заплаха, родена от собствения му „напредък“.

Тя е навсякъде

Пластмасата не се разгражда. Тя просто се разпада на все по-малки и по-малки частици с времето. Фактът че знаем това много добреq обаче не ни пречи да произвеждаме огромни количества от нея – над 400 млн. тона годишно. Най-малките парченца пластмаса, които вече са невидими за окото, намират път към телата ни.

Те например попадат във водоемите чрез т.нар. градски прах – частиците са носени от обувки, автомобили и т.н., но също и през канализацията – влакна от изкуствени тъкани, отделяни при прането, наночастици в козметиката и др, както и от самия разпад на пластмасови отпадъци, попаднали във водоемите.

В по-развития свят източниците на питейна вода, разбира се, се пречистват, преди да стигне водата до хората, но стотици милиони хора глобално не разполагат с тази „екстра“.

Но не е само водата. В по-силно замърсени зони човек може да вдиша наночастици пластмаса, носени във въздуха. Те полепват и по храната и се отделят в напитките чрез опаковките. Особено уязвима е морската храна, тъй като части на океаните са силно замърсени. Най-рискови са мидите, но микроскопични пластмасови частици са открити в риби и мекотели и дори в морската сол.
източник Капитал

Снимка Shutterstock

Print Friendly, PDF & Email