09.12.2022

Добруджанска трибуна

Информационна агенция

Форумът “Българско наследство“ в Балчик премина при голям интерес

Осмото издание на форума „Българско наследство“ в Балчик стартира с научна конференция на тема „Йордан Йовков и войните“, посветена на 85-ата годишнина от кончината на класика на българската литература. Такова събитие се провежда за първи път във форума, сподели за БТА д-р Кремена Митева – главен уредник на дом-паметник „Йордан Йовков“ в Добрич, която бе водеща на научните панели заедно с доц. д-р Румяна Лебедова. 
В своя доклад д-р Митева изнесе данни за местата и знаците на памет за писателя. Първият негов монумент е издигнат в град Генерал Тошево през 1959 г. Най-много паметници има в областите Добрич, Силистра, в град София и в Пловдив, където той умира. Името му носят 183 улици в България (24 от тях в Разградско), 14 читалища – всички в Добричко и Силистренско, както и 20 училища, от които шест са закрити. Първото училище, кръстено на Йордан Йовков, е в шуменското село Сенебир. Това се е случило докато писателят е бил жив и с неговото одобрение. След смъртта му, първо името приема школо във Варна и го носи вече 83 години. 
В залата на туристическия информационен център „Мелницата“ в Балчик е подредена изложба, подготвена от екипа на дом-паметник „Й. Йовков“ в Добрич, в която на 20 фототабла са представени различни аспекти от жизнения и творчески път на твореца. Драматизация по негови разкази показаха в първия ден на форума деца от тутраканското село Белица, част от театрална трупа с ръководител Антония Камбурова.
Форум „Българско наследство“ продължи на 25 август с фолклорен конкурс в читалище „Паисий Хилендарски“ и на 26 август с концерт на молдовски и български състави и изпълнители. 
Рядък коледен обичай, характерен за крайдунавските общини в Източна България, пресъздаде за първи път в рамките на форума „Българско наследство” в Балчик колективът на народно читалище „Христо Ботев – 1942 г.“ в село Белица, община Тутракан, предава БТА.
На сцената на читалище „Паисий Хилендарски – 1870 г.“ в Белия град, по време на фолклорния конкурс в рамките на тазгодишното издание на срещата, обичая „Бразая” представи Калин Николов, който сподели, че играе с необичайната фигура от над 25 години.
Причудливата маска, дала името на ритуала и донесла на читалищните самодейци много отличия от Рожен и Копривщица, е изработена от букова и акациева дървесина, кожи, вълна, звънчета и разноцветни панделки, обясни Николов.
В Белица Бразая се спазва всяка година, допълни той. На 24 срещу 25 декември група момци тръгва на обиколка из селото. Води ги възрастен мъж, който предвестява идването на странната фигура. С ритуален танц Бразаята пречиства къщите от зли духове и носи здраве и берекет на семействата. Те, от своя страна, я даряват с кърпа, пари и сухи колбаси, а момците – с вино, разказа Николов.
Ритуалът е привнесен от Румъния през 1944-45 година, поясни той. Бразаи има още в селата Гарван, Стефан Караджа, Попина и други, където са живели изселници от северната ни съседка.

Print Friendly, PDF & Email