Учени и производители обсъждат защо продукцията от полето трябва да се преработва

Възможностите за устойчиво развитие на земеделието в община Добричка и в целия регион Добруджа дискутираха на кръгла маса в сградата на община Добричка учени и производители. Събитието „От земята до трапезата у дома и на масата на туриста“ се организира от сдружение „Граждани +”– гражданска инициатива „Глобален Добрич“, Регионален Академичен Център БАН–Добрич, Института за икономически изследвания при Българската академия на науките, национална научна програма „Здравословни храни за силна биоикономика и качество на живот“ на Министерството на образованието и науката, със съдействието на община Добричка. Форумът беше открит от Боян Коларов от „Граждани +”. Присъстваха доц. д-р Огнян Боюклиев и д-р Димитър Събев от Института за икономически изследвания, местни земеделски производители, преработватели, зам-кметът на община Добричка Иван Пейчев.Във фокуса на оживената дискусия бяха възможностите за повишаване на добавената стойност в селското стопанство в Добруджа като начин за подобряване на демографските, икономическите, социалните и екологичните показатели на региона.
„Състоянието на нивото на земеделието го следим пред годините чрез нивото на добавената стойност. Вземаме 100 процента от добавената стойност на зърно и изследваме два показателя – съотношение спрямо произведеното зърно и съотношение спрямо работни места, ако то се преработва, а не се изнася като суровина. Наблюденията показват, че, ако зърното се превърне в брашно, съответно добавената стойност нараства 1,8 пъти, ако се превърне в хляб – 2,2 пъти и така се стига до производството на млечни и месни продукти, където нараства много повече, а ако стигне в чинията на туриста нараства 20 пъти. За Добричка област трябва да посочим две неща – тук е най-добре развито зърнопроизводството, но в региона има и най-добри модели на интеграция – стопанството на Недко Митев в село Овчарово и др. ” – заяви доц. Боюклиев.
„Основна цел на изследванията ми е връзката между демографията и селското стопанство. Според динамиката на населението, в област Добрич за 10 години /между двете преброявания/ то е спаднало с около 21 процента, в област Силистра спадът е 19,8 процента. Гъстотата на населението в Добруджа е под 33 души на кв. км. – около 2 пъти по-малко от средната плътност на населението в страната.За сравнение това число за Родопите е над 40, въпреки баири, чукари и т.н. Каква е причината за това? Според статистиката, през 2010 г. брутната добавена стойност от произведена продукция в селското стопанство е 167 млн. лв, през 2020 г. – 212 млн. лв. Вижда се, че има ръст, но това измамно, защото растежът е измамен и реално селското стопанство губи тежест в региона. Едното обяснение е механизирането и технологичното обновление в отрасъла, което спестява работни места и т.н. Според мен, една от големите грешки е, че за развитието на регионите мислим в двете крайности. Едната е, че от държавата зависи всичко, другата – че всичко зависи от личните усилия. Истината е в нещо средно като модел между индивида и държавата. Пример за такава структура са маркетинговите кооперативи с ангажимент за пласмент на продукцията. Проблемът за област Добрич е, че селското стопанство е прекалено успешно. Стига се един момент – покриват се нуждите с арендния модел. Но, ако не се занимаваме с добавена стойност, селата ще се обезлюдяват още повече. Нужно е поне да направим опит за промяна” – каза д-р Димитър Събев.
ДТ