Социологическите проучвания сочат балотаж на президенските избори в Турция тази неделя

След вота на 14 май вероятно действащия президент Реджеп Ердоган и кандидата на опозицията Кемал Кълъчдароглу ще се изправят един срещу друг

На 14 май в Турция ще се проведат президентски и парламентарни избори. Резултатът от този вот ще е решаващ за бъдещия модел на управление на страната и дали тя ще продължи да бъде президентска република. Според последните социологически проучвания се очертава сигурен балотаж между действащия президент Реджеп Ердоган и кандидата на опозицията Кемал Кълъчдароглу.

Общо четирима са кандидатите за президентския пост в Турция: управляващият президент и лидер на „Партията на справедливостта и развитието“ Реджеп Тайп Ердоган, чиято кандидатура е издигната от коалиция „Джумхур“(В буквален превод означава народ. Оттам идва и думата за президент на турски, съставена от cumhur-народ и başkan-лидер, джумхурбашканъ, т.е. този, който е начело на народа), лидерът на опозиционната „Републиканска народна партия“ Кемал Кълъчдароглу, чиято кандидатура е издигната от коалиция „Миллет“ (буквално може да се преведе като народ, нация), д-р Синан Оган от коалиция „АТА“ ( Ata на турски означава прародител) и Мухаррем Индже от партия „Мемлекет“ ( в превод означава – родина, роден край).

Вотът в чужбина приключи на 9 май. Според официални данни на Централната избирателна комисия в Турция, имащите право да гласуват в чужбина са били общо 3 416 150 души, от които са гласували 1 817 010, т.е. 53,18 процента.

В България в избирателните списъци са вписани близо 7900 души. Сред тях е и 23 – годишната Сена Огуз. Родителите ѝ са от Адана, тя е студентка в педагогическия факултет на СУ „Свети Климент Охридски. За пръв път гласува на турски избори. Относно избора си сподели:

„Като един млад човек аз искам добри условия за начин на живот, мисля, че трябва икономиката в Турция да се оправи и може би трябва за него да се борим малко повече като народ и като държава. Но ако ме питате дали одобрявам това, което прави сегашният ни президент Реджеп Таййип Ердоган, мога да кажа, че го одобрявам и мисля, че трябва той да продължи управлението на Турция.“

Джеврие Нуриоглу живее в Черкезкьой, област Текирдаг. Работи в частния сектор. На въпроса „За какво гласувате? За същото управление или промяна на курса на управление?“ тя отговаря: „Искам управлението да се смени. Според нас някои неща са недостатъчни. Цените всеки ден се покачват. Според мен това вече е голям проблем. Ще гласувам за коалиция „Миллет“ с кандидат Кемал Кълъчдароглу. Защото ни обещa “Baharlar gelecek” – „Ще дойде пролет, т.е. ще дойдат добри времена.“

Не на това мнение е Байрам Чолакоглу . Роден в Асеновград. През 1973 година заедно със семейството си се изселват в Коджаели. Стартира кариерата си като университетски преподавател, има докторска степен по икономика. Над седем години е бил председател на едно от най-големите изселнически сдружения „Сдружение за култура и солидарност на балканските турци“ (Bal-Türk). В момента е на ръководна длъжност в община Коджаели.

На въпрос „За промяна ли гласувате, или за продължаване на същия курс на управление“, той отговаря:

„Не виждаме причина за промяна. Защото Турция не се управлява със заповеди, идващи от САЩ, Лондон, Париж, Берлин, управлява се от Анкара! Нашият избор е този. Терористите вече не могат да действат в Турция, както преди. За една независима, силна страна, за която движеща сила в отношенията с България и другите съседни страни е “win-win” принципът, т.е. да печелят и двете срани, за една Турция, която се управлява от Анкара, аз предпочитам Ердоган“.

Според някои наблюдатели, ако спечели Ердоган, страната ще продължава да е президентска република, ако загуби изборите-моделът на управление ще се промени. Как бихте коментирали това? Байрам Чолакоглу отговаря:

„Отговорът на този въпрос се съдържа и в сравнението със ситуацията, в която се намира България. През последните около две години и половина почти през шест месеца се организират избори. Но не може да се състави правителство. В Турция опозицията обещава нещо подобно на народа, обещава нестабилност.“

На въпроса какво е решението на много високата инфлация в Турция? Какво е нужно да се направи след 14 май той отговаря:

„Всъщност икономическият проблем в страната се дължи на това, че енергийно страната ни е зависима от чужди източници. Турция годишно харчи около 90 милиарда долара за енергия. В началото на месеца черноморският природен газ се пусна в експлоатация. Открити са нови петролни залежи. Изглежда, че сме близо до откриването на средиземноморския и шистовия газ. Смятам, че това ще бъде добър ход за финансова стабилност.“

Относно българските изселници в Турция д-р Байрам Чолакоглу сподели:

„Като политически възгледи българските изселници в Турция нямат хомогенна структура. Но общото между тях е, че която и партия да подкрепят, те не участват в политическите механизми и вътре в партиите, не участват пряко в политиката, не правят политика. Политическите си предпочитания изразяват чрез вота. И другото важно за изселниците, за турците от България е, че те са много работливи и техните доходи са доста над средното ниво за страната.“

За ситуацията говори и Сена Огуз, чиито родители са от Адана, една областите които бяха силно засегнати от опустошителните земетресения в началото на февруари. За тази трагедия Сена сподели:

„Преживяхме голяма трагедия в 10 големи града. Моите роднини и близки хора преживяха много големи трудности след земетресението, Но сега това, което чувам от тях и от новините е, че се прави всичко възможно да се направи най -удобно като начин на живот за тях.“

А за помощта от България Сена сподели: „Аз се гордея с това, че България беше първата европейска държава, която изтича към моят роден град за помощ. Опитва се да направи всичко ,възможно и наистина бях много благодарна. Също така и моята държава беше много благодарна, затова много и много се гордея“.