26.11.2022

Добруджанска трибуна

Информационна агенция

„Софйя, Вяра, Надежда и Любов са основите на нашия живот“

Ренета Трифонова
Софйя, Вяра, Надежда и Любов – четири имена, с които, освен че наричаме светици и мъченици, обозначаваме и основите на нашата вяра и живот.
В житието за деня на 17 септември се разказва за една майка, която носи името на Божията премъдрост – Софйя. За тази премъдрост пише в евангелието: А мъдростта, която иде отгоре, е първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и с добри плодове, безпристрастна и нелицемерна“ (Яков 3:17).
София силно обичала Христос, Който бил център на нейния живот и вяра. След като съпругът й починал, възпитала сама трите си дъщери Вяра, Надежда и Любов. Вяра била най-голямата, след това се родила Надежда, а най-малката била Любов.
София неслучайно дала такива имена на децата си. Те били красиви и умни девойки, на чието възпитание жената с името на Премъдростта посветила живота си. Тя искала децата й да придобият християнски добродетели и Христос също да бъде център на техния живот и вяра така, както бил за нейния.
Житието е общоизвестно и достъпно за всички. В него се разказва, че император Адриан, който бил гонител на християните, чул за това семейство и изпратил вестител с желанието си – майката и трите дъщери да дойдат в двореца. Там започнал да ги увещава да се откажат от вярата си и да приемат неговата, защото са красиви и умни, и не заслужават да умрат в мъки. Макар да не управлявал дълго (117-138 г.), Адриан станал причина за смъртта на много християнски мъченици. Така направил и с живота на тези девойки – заповядал да ги измъчват, а след това да ги убият.
Съвременният човек трудно би приел някои неща в това житие, защото за много от нас такъв живот и такава вяра изглеждат странни и невероятни.
Първо, ние днес трудно можем да си представим, че една майка ще посвети живота си на това, да възпита децата си в християнството и в християнските добродетели. Забързани с много ангажименти и амбиции, за нас става все по-трудно да обръщаме внимание на децата си в ежедневните грижи за образованието и прехраната им, затова „не остава време“ да възпитаваме вяра в Бога у тях. Но София го постигнала, при това – сама с три деца.
Второ, нека не забравяме, че атеизмът, който е широкоразпространен днес, е съвременно явление, което нашите предци не са познавали. За човека от миналото е било невъзможно да води живот, без да има някаква вяра. Дори гонителите на християните са имали вяра, пък макар и в свой бог. Затова такива жития звучат като приказки – на съвременните хора им се струва чудно, че други преди тях са умирали заради вярата си. Хора умират заради вярата си обаче и днес на много места по света – например в Близкия Изток и в Африка (през 2016 г. 70% от убитите християни по света са в Африка).
Трето, четейки житието на София и трите й дъщери, трудно можем да си представим, че една майка би гледала как мъчат нейните деца пред очите й, без да се опита да направи нещо – да се откаже от вярата си и да спаси децата си от жестокия тиранин.
Това са само няколко въпроса, които поставя житието на София, Вяра, Надежда и Любов пред съвременния човек. Но тези въпроси са основополагащи за човешкия живот: защо живеем, защо създаваме семейство, защо възпитаваме децата си в определени ценности и какъв е смисълът на човешкия живот?
Светци като празнуваните днес показват този смисъл не само с думите си, но и с делата си – те живели и умрели така, че дори и днес след толкова векове, ние знаем имената им, те са пример за цялата Църква, както могат да бъдат пример и за нашите деца. Ако възпитаваме децата си с мъдростта на София, Бог няма да ги изостави никога, защото Той каза, че на такива е Неговото царство, което не е от този свят: „Оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие“ (Марк.10:!4).
Ако положим у тях основите на християнската Вяра, те ще има на какво да стъпват през целия си живот, каквито бури и сътресения да ги връхлитат. Ако запалим у тях Надежда, каквото и да им се случи, те ще знаят, че Бог е милостив и винаги могат да разчитат на Неговата помощ. Ако вдъхнем като родители у децата си Любов, тя ще покрие всички техни недостатъци, защото любовта прощава, обновява и преобразява всичко, до което се докосне.
Може би трябва по-често да четем заедно с децата си житията на християнските светци, за да могат историите на техния живот да възпитат у тях доблест и мъжество, което така рядко се среща днес и да им напомнят, че след временния живот има и друг, още по-ценен – вечен живот.
Честит празник на Вяра, Надежда, Любов и майка им София!

Print Friendly, PDF & Email