След остри дебати: С гласовете на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС парламентът  одобри споразумението на кабинета с енергетиците

Премиерът акад. Николай Денков започна изказването си с “уважаеми и неуважаеми народни представители”, което доведе до скандирания “оставка” в пленарната зала

С гласовете на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС парламентът одобри Споразумението между министър-председателя, представители на правителството, депутати и представители на синдикалните организации в сектора „Енергетика“. То беше сключено във вторник след 7-часови преговори.

За гласуваха 133-ма депутати от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС, а против – 66 от Възраждане, БСП, ИТН и нечленуващият в парламентарна група Радостин Василев.

До решението се стигна след тричасов остър дебат, в който опозицията обвини управляващите, че унищожават енергийния сектор, не защитават интересите на протестиращите енергетици и миньори и приемат неизгодни за България условия на Брюксел.

Борислав Гуцанов от БСП обвини правителството, че “прави така че и този сектор (Енергетика бел.ред) да бъде закрит”.

Жечо Станков от ГЕРБ-СДС подчерта, че е много тъжно, че в такъв важен момент за енергийния сектор, на парламентарната трибуна “изскачат хора и се упражняват на тема енергетика”. Според него проблемът в момента не са териториалните планове, а поетият ангажимент в ПВУ. Станков настоя за обединение и призова за смиреност. Той настоя всички заедно да работят за предприемане на необходимите стъпки, които да гарантират, че българската енергетика няма да бъде застрашена и хората няма да загубят работните си места.

Премиерът акад. Николай Денков започна изказването си с “уважаеми и неуважаеми народни представители”, което доведе до скандирания “оставка” в пленарната зала. След краят на скандиранията министър-председателят продължи изказването си от парламентарната трибуна. “Срамно е в това Народно събрание да се води разговор по такава важна тема и в тази тема да вкарвате просташки подмятания и лъжи”, категоричен е той. Премиерът подчерта, че сред лъжите, които са били употребени е било, че не трябва да изпълняваме европейските регламенти. “Трябва да изпълняваме европейските регламенти. Европейските регламенти са с ранг на закон и затова трябва да бъдат изпълнявани”, обясни той и загатна, че може би използващите ги имат скрита мисъл за излизане на страната ни от ЕС, въпреки че според него и те не знаят как да реализират това, защото по-голямата част от българското общество е проевропейско настроено. “Грижа за хората, грижа за мините и грижа за енергийната система има, стига да има кой да погледне и да разбере за какво става дума”, добави той.

Депутатът от БСП Георги Свиленски попита дали ГЕРБ се разграничават от вносителите или т.нар. „некоалиция“. Той също така призова Петков да оттегли проекторешението, тъй като по думите му е противоконситуционно.

„Този проект за решение е неконституционен. Сам по себе си той предвижда ратифициране на някакво неформално споразумение, което не е в правомощията на Народното събрание. Народното събрание не може да си позволи да стигне поредното дъно в своята дейност“, заяви Кристиан Вигенин.

Председателят на Народното събрание Росен Желязков коментира: „Това е акт само на Народното събрание и е свързан с ангажименти, които Народното събрание ще вмени на Министерски съвет“.

По-рано Комисията по енергетика в Народното събрание прие проект на решение за одобряване на споразумението.

По-рано в сряда премиерът Николай Денков, министри и депутати разговаряха с представители на протестиращите миньори и енергетици. Срещата продължи няколко часа, а след нея министър-председателят обяви, че е било подписано споразумение от основните участници в дискусията. Предстои в министерския съвет премиерът да се срещне и с представители на работодателските организации.

В решението е записано продължаване на процедурата за въвеждане на механизъм за капацитет и стартиране на процедура за поддържане необходимия състав от синхронно работещи и резервни генериращи източници, директно присъединени към електропреносната мрежа (без силова електроника), чрез законосъобразни решения, които да гарантират работата на съвременни диспечируеми електропроизводствени мощности, като основен елемент от критичната енергийна инфраструктура и националната енергийна сигурност за постигане на плавен енергиен преход. Срокът е до 31 декември 2023 г.

Предвидено е Министерският съвет да изпълни решенията на Народното събрание от 31 януари 2020 г. и 12 януари 2023 г. чрез преговори с представителите на Европейската комисия с участието на по един представител на национално представените синдикати в сектор Енергетика относно недопускане в дългосрочен план прекратяване функционирането и/или ограничаването на производствения капацитет на въглищните топлоцентрали от групата на БЕХ. Министерски съвет се ангажира да не ограничава дейността и базовите мощности на останалите оператори на горивни инсталации, ако същите работят изцяло на пазарен принцип в съответствие с европейското и национално законодателство. Срокът е до 30 ноември 2023 г.

Следващата точка предвижда изработване на проект на енергийна стратегия на България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. с участие на социалните партньори паралелно с процеса на актуализация на Интегрирания план енергетика и климат, тъй като е необходимо да има съответствие между тези два стратегически документа. Срокът е до 30 ноември 2023 г.

Решението включва още прозрачност на процедурите по инвестиционните намерения и включване в тях на централите, мините и засегнатите общини в съответните региони с техните проекти. Предвижда се създаване па комитет за наблюдение с участие на представители на социалните партньори, в това число и регионалните структури от централите, мините и засегнатите общини в съответните региони с техните проекти. Срокът е до 31 декември 2023 г.

В решението е записано и проучване на възможността за улавяне, преработка или съхранение на въглеродни емисии за ТЕЦ Марица Изток 2 ЕАД, като срокът е до 31 март 2024 г.

В последната точка е записано, че социалните партньори са се съгласили да продължат преговорите по проекта за споразумение, връчено на 19 септември 2023 г. с изключение на точката, свързана с категорично отпадане от ТП на предприятие за конверсия на въглищните региони.