Посланията за Добричка област в 7 думи остават за поколенията

Такъв е смисълът на конкурса за послания на областите в страната на инициативата „Пилон Рожен“
Посланието „Поколения в полет над полето и морето на мечтите“ е изпратено до организаторите на инициативата „Пилон Рожен“. В основата на пилона, на който ще се вее най-високото национално знаме, ще бъдат монтирани послания за 28-те области в страната в 7 думи.
„Над 40 предложения за послание за област Добрич бяха изпратени. Имаше изключителен интерес. Много знаково, според мен, е, че сред наградените е и млад човек от Шабла, откъдето започва България. Нека да увлече и други млади хора да имат активна гражданска позиция по всеки един повод – за начина на живот, как се управлява държавата и т.н. Благодаря и на Георги Балабонов, и на Румен Тодоров, който се беше постарал и да визуализира посланието. По „задачата” никой от участващите не се бе отнесъл повърхностно, което е радостно” – каза на церлемонията по награждаването на първите трима в конкурса областният управител Здравко Здравков.
„Аз реално не знаех, че участвам в конкурс. Майка ми дойде един ден в стаята ми и каза „Помогни ми да измисля послание за Добруджа”. Питам я защо. Тя ми отговаря, че в общината в Шабла работели по проект. Помислих малко и първо предложих „Добруджа – там, където земята мирише на топъл хляб”. Тя го промени малко. Един ден ми съобщи, че съм класиран в конкурса” – каза Христо Анастасов. Той беше класиран на второ място от комисията. „Добруджа е известна с житото, с хляба си и ми се стори подходящо за „картичка на нашия регион”, каза Христо и добави, че идеята му е хрумнала, не се е налагало да мисли много. Той е ученик в 10-и клас в училище „Асен Златаров” в Шабла. Все още не знае какво иска да учи след завършването на средното образование, но много се пали по ветроходството, с което се занимава отскоро.
„В 13-те си книги, в 7-те пиеси, във всичко, което написал, Добруджа винаги е била на първо място, както е и в сърцето ми, заедно със семейството ми. Да умееш да създадеш послание за жарките дни на жътвата, за да ги предадеш на поколенията го почувствах като дълг и приемам тази инициатива като мост между поколенията. Арендатор съм на 16 500 дка земя в община Ген.Тошево и мога да кажа откровено, че няма по-върховно изживяване да видиш как житото тече от комбайните, да го изсипваш в хамбарите и тогава разбираш защо и как си живял. Това послание ме вълнуваше и го направих „Добруджа – земя на хляб, духовност, мечти, светлина” – каза Георги Балабанов, чието послание беше класирано на трито място. Той подари на областния управител 13-ата си книга „Кълнове от сълзи” – есета, очерци, критика.
„Ако сте ходили по полето по жътва има една мараня, няма вятър и целият въздух трепти. Равнината има идален хоризонт – може да се вижда километри напред и погледът неусетно полита. Политаш и ментално. Ако приемем, че Добруджа е поле, то то не е само агризнес или географска характеристика. То е и гравитационно, дори квантово. Тук полетът е едно естествено състояние заради простора на равнината и става състояние на духа. Неслучайно в Добричка имаше две летища. Морето е другата съставна част на Добричка област. Искам да посоча, че заради тези особености на региона хората на Добруджа са мечтатели, без да го усетят – и механизаторите на полето, и работещите в животновъдните комплекси, и на пастирите и т.н. Този специфичен облик на Добруджа се предава неусетно и на многобройните туристи, които идват в нашите курорти. Неслучайно първата българска астронафтка Татяна Иванова е оттук, от Добрич”, сподели Румен Тодоров. Той подари на областния управител снимка на Добруджа след жътва от 300 км., направена от учени от БАН от самолет.
През знамената на България, Добрич и Европейския съюз и символа на Добруджа – житните класове, областният управител връчи на отличените грамоти и символични награди. Георги Балабанов получи книга за народната певица Верка Сидерова, известна като славея на Добруджа, Христо Анастасов – тениска с кирилицата, Румен Тодоров – книги с творби на поетесата Дора Габе, известна като дъщерята на равнината. „Написаните послания ще останат за бъдещите поколения и това е най-голямата награда”, обобщи Здравков. ДТ