19.04.2024

ПАМЕТТА ЗА ЛЕВСКИ Е ЖИВА

И идва да ни припомни за тях, когато имаме потребност от „Чиста и свята Република“.
Когато имаме необходимост от сплотеност и вяра, че сме народ със собствено наследство и заслужено самочувствие.
И днес „ Нашето драгоценно Отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи.“
„ Дела трябват, а не думи.“, прозорливо завещава Апостола.
Кои думи ни трябват днес, когато отбелязваме 150 години от гибелта му?
Нашите думи за него ли?
Или неговите думи за нас ?
„ Времето е в нас и ние сме във времето.То нас обръща и ние него обръщаме.“ е мисъл, която и днес трогва с дълбочината на посланието си.
Обръщаме ли времето с мислите и делата си всеки, врекъл се в работата, с която се доказва пред род и родина?
Гледа ли на работата си повече отколкото на себе си, в „ползу рода“?
Искрена е надеждата паметникът, пред който сме изправени сега, в годините напред да бъде огласен от детски смях и гълчава. Майките да разказват за Левски на своите деца.
А, ние : „ па и да се съветваме едни други и да се слушаме, да избягваме даже най – малката гордост, да не присвояваме на себе си нищо“, да работим задружно, да стигаме мечтите си, да се радваме на свободата си.
Защото нашата история помни дати, години, събития имена…
Имаме потребност от „Чиста и свята Република.“

Print Friendly, PDF & Email