НА 22 ДЕКЕМВРИ 1989 Г. Е СВАЛЕН ОТ ВЛАСТ ПОСЛЕДНИЯТ РУМЪНСКИ ЛИДЕР – НИКОЛАЕ ЧАУШЕСКУ. НА 25 ДЕКЕМВРИ Е ЕКЗЕТУТИРАН

Чаушеску беше последният лидер на Румъния, който четвърт век вървя по „свой път“

На границата между 80-те и 90-те години в Източна Европа се случи поредица от т. нар. кадифени революции, в които бившите соцлидери предадоха властта в ръцете на опозицията.

Събитията в Румъния обаче се различават. Свалянето на режима на Чаушеску се превърна в кървава вендета и завърши с екзекуцията му.

Тези събития в Румъния бяха определени като „разгневения народ се разправи с кървавия диктатор, който издаде заповед да се стреля по гладните работници“.

Но през годините изследователите задават все повече въпроси: дали свалянето на Чаушеску беше спонтанно, или беше организирано от професионалисти и дали само румънските специални служби бяха виновници за кръвопролитията? Защо „революционерите“ толкова бързо екзекутираха държавния глава?

Пътят на Чаушеску към властта

47-годишният Николае Чаушеску идва на власт в Румъния през 1965 г. По-влиятелните партийци го разглеждат като временна фигура. Но той бързо печели популярност сред народа, разобличавайки предишните методи на ръководство.

За да подобри имиджа си, Чаушеску преименува страната – от Румънска народна република на Социалистическа република Румъния. След две години той заема поста председател на държавния съвет и съсредоточава в ръцете си висшата държавна и партийна власт в страната.

При Чаушеску Румъния провежда доста независима външна политика и активно си сътрудничи със западни страни. Чаушеску не одобрява навлизането на войските на Варшавския договор в Чехословакия през 1968 г., отказва да подкрепи операцията на Съветския съюз в Афганистан през 1979 г. Когато през 1984 г. Съветският съюз бойкотира лятната олимпиада в Лос Анджелис, румънски спортисти участват в нея.

През 1974 г. се променя конституцията на Румъния и Чаушеску става президент на страната; заема този пост до смъртта си.

Либералът от соцлагера

Първите години от управлението си Чаушеску провежда либерални реформи и смекчава отношението към другомислещите. Влизането и излизането от страната е относително свободно, правителството не пречи на емиграцията на румънци, в страната свободно се продава чуждестранна преса.

Чаушеску активно сътрудничи с МВФ, МБРР и получава над 22 милиарда долара кредити. Той се определя като комунист-реформатор и с него си сътрудничат западни страни. При неговото управление процъфтява румънската промишленост. Промишленото производство през 1974 г. се увеличава 100 пъти в сравнение с 1944 г.

Скоро Румъния е поразена от криза: румънските промишлени стоки не са търсени в СИВ, а в западните страни са неконкурентноспособни.

От соцлидерите Чаушеску първи разбира задушаващото действие на западните кредити. Той не иска да се смири с дълга на държавата и през 1983 г. с помощта на референдум забранява по-нататъшното теглене на заеми.

Западът му предлага елегантен изход – опрощаване на дълговете и отпускане на нови заеми срещу излизане на Румъния от Варшавския договор и СИВ и прекратяване сътрудничеството със Съветския съюз. Чаушеску отказва, защото е наясно, че скъсвайки със Съветския съюз, Румъния ще попадне в лапите на Запада. Устройва го особеното положение на страната му в соцлагера.

За да бъдат изплатени заемите, в страната са въведени жестоки икономии – продукти с купони, бензин с талони, електричество под час. Жизненото равнище на румънците пада, а едновременно с това – и популярността на Чаушеску. В политическия живот на страната остава малко от либералните свободи. Установява се авторитарна система, култ към личността на президента, водещи държавни и партийни постове заемат близки и роднини от семейството му. Недоволството пресича „Секуритате“.

През април 1989 г. Румъния се разплаща с дълговете си, но икономиката в страната е в тежко състояние.

Борба на два фронта

Във външната политика Чаушеску няма на кого да се опре. Западът, разгневен от отказа му да се съобрази с предложените от него правила, включва президента в списъка с „лоши момчета“.

В Съветския съюз по това време бушува перестройката и Горбачов съветва Чаушеску да следва същия курс, но той не се плаши от недоволството на съветския лидер.

През август 1989 г. в Румъния се чества 45-годишнината от освобождението на страната от фашизма и Чаушеску заявява: „По-скоро Дунавът ще потече обратно, отколкото в Румъния да се извърши перестройка…“

Последната среща на Чаушеску с Горбачов е на 6 декември в Москва. Тогава съветският лидер в прав текст заявява, че отказът от реформи ще има „последици“.

Така Чаушеску се превръща в кост в гърлото и на Съветския съюз, и на Запада. Както и за опозицията в Румъния. В съветската преса го наричат „сталинист“, на Запад пишат за „чудовищните престъпления на румънския диктатор“.

Чаушеску се оказва сам срещу всички.

Бунтът в Тимишоара

На 16 декември 1989 г. започват бунтовете в Тимишоара, предизвикани от свалянето от поста и изселването на дисидента пастор Ласло Тьокеш, унгарец по националност, антикомунист и ръководител на сепаратистко движение, който се бори за автономия на райони, населени с унгарци. Сепаратистките лозунги бързо се сменят с антикомунистически, започват погроми на местни държавни органи. В бунтовете участват и обикновени хора, недоволни от сниженото си жизнено равнище.

В нощта на 16 срещу 17 декември бунтовете са потушени. Официално се твърди, че жертвите са няколко десетки, но слуховете разпространяват огромни цифри, които подхващат и западни СМИ. Постепенно броят на жертвите в слуховете достига до 60 хиляди.

По-късно стават ясни истинските цифри: общият брой на жертвите в бунтовете е 1100 убити и 1400 ранени.

Последната реч на Чаушеску

Ситуацията в Тимишоара не е овладяна напълно. На 20 декември Чаушеску дава изявление по телевизията, в което заявява, че бунтовете в Тимишоара са организирани от групи хулигани, че са ръководени от специални служби на други страни и че целта им е да сринат независимостта и суверенитета на Румъния.

Чаушеску по същество описва сценария на т.нар. цветни революции.

На 21 декември в Букурещ е организиран 100-хиляден митинг в подкрепа на президента. Група опозиционери прониква сред митингуващите, създава безредица и проваля изявлението на президента от балкона на президентския дворец.

Бягството

Чаушеску се паникьосва. След няколко часа в Букурещ настъпва хаос, стрелба, хората масово преминават на страната на опозиционерите. Въстаналите завземат телевизията и обявяват падането на режима на Чаушеску. В града започват боеве между войскови части и „Секуритате“. В това време президентът излита с вертолет от покрива на сградата на ЦК на компартията. В групата са жена му Елена и още няколко души, които са оставени в неговата вила на езерото Снагов. В това време новият министър на отбраната Виктор Стенкулеску заповядва да се стреля по вертолета с президента. Пилотът каца в полето и обявява, че минава на страната на въстаниците.

Чаушеску, жена му и охраната се опитват да стигнат до Пиешти на автомобили, но в Търговище ги залавят военни.

Трибунал по бързата процедура

Две денонощия държат Николае и Елена Чаушеску във военния затвор в гарнизона в Търговище. След това организират трибунал по бързата процедура. Ръководи го Стенкулеску, който командва потушаването на бунтовете в Тимишоара, с които започва революцията в Румъния.

На 25 декември се извършва процес над Чаушеску, с главен обвинител генерал-майор Джорджица Попа.

Семейство Чаушеску са обвинени в разрушаване на националната икономика, въоръжени сблъсъци с народа, разрушаване на държавните институции и геноцид. Чаушеску разбира какво го чака и вместо отговори на въпросите по-скоро прави равносметка на живота си. Изпълнявайки формалния ритуал, трибуналът обявява Николае и Елена Чаушеску за виновни и ги осъжда на разстрел и конфискация на цялото им имущество.

Операция „Ликвидация“

В четири часа през деня съпрузите Елена и Николае Чаушеску са изведени в двора на казармата и са разстреляни. След три дни разстрелът е показан по телевизията.

С течение на времето събитията през декември 1989 г. в Румъния все по-често наричат не „народно въстание“, а обмислена и организирана операция по смяна на режима и физическа ликвидация на неудобния лидер.

Според слуховете съпрузите Чаушеску имали в чужди банки от 400 милиона до един милиард долара. След 20 години специалната парламентарна комисия доказва, че семейството не разполага с банкови сметки зад граница и никога не е превеждало в чужбина държавни финанси.

Андрей Сидорчик