На една от луните на Юпитер може и да има живот

Преди по-малко от месец стана ясно, че космическият телескоп на НАСА „Джеймс Уеб“ (JWST) е разкрил „самобитен“ въглероден диоксид на ледената луна на Юпитер Европа. Това повишава вероятностите студеният воден свят да съдържа живот.

Европа, която е малко по-малка от нашата Луна, е покрита с кора от воден лед, сковал соленоводен океан. Наличието на течна вода прави Европа интригуващ обект на изследване за учените, интересуващи се от извънземен живот. Но досега никой не беше показал, че океанът съдържа правилните молекули, особено въглерода, който е основен градивен елемент на живота на Земята.

Новото откритие от JWST е интересно, защото въглеродният диоксид не изглежда да е пренесен от метеорит или астероид и се появява в геологично млад регион на юпитеровата луна, наречен Tara Regio. Това кара учените да предположат, че газът може да се е образувал на самия спътник.

„Предишни наблюдения от космическия телескоп Хъбъл показват доказателства за океанска сол в Tara Regiо“, каза в изявление планетарният учен от университета Корнел Саманта Тръмбо. „Сега виждаме, че въглеродният диоксид също е силно концентриран там. Смятаме, че това означава, че въглеродът вероятно има своя окончателен произход във вътрешния океан“, допълва Тръмбо. Тя е водещият автор на една от двете статии за новите наблюдения на Европа, публикувани в списание Science на 21 септември. Благодарение на мощността на JWST, на изследователите от обсерваторията им били достатъчни само няколко минути, за да разберат нови подробности за Европа.

Учените открили въглероден диоксид

Учените разказват, че са открили признаци както на кристален, така и на аморфен въглероден диоксид на ледения сателит. (Аморфен се отнася до дезорганизирана молекулярна форма в сравнение с твърдите модели на кристалите.) Те са видели високи концентрации в това, което астрономите наричат „области на хаос“, където повърхностната кора е нарушена и вероятно има движение на материя между земната кора и вътрешния океан. Тъй като въглеродният диоксид не остава стабилен за дълго на повърхността на Европа, възниква предположението, че въглеродът е дошъл от океана сравнително наскоро. Повърхността на спътника е на средна възраст около 60 милиона години, според данните за няколко от кратерите в леда.

Учените планират две мисии до Европа през следващите години. Мисията Clipper на НАСА, която се очаква да стартира през 2024 г., ще осигури наблюдения на юпитеровата луна от орбита, с акцент върху търсенето на молекули и условия, благоприятни за живот. Междувременно Европейската космическа агенция изстреля космическия кораб Jupiter Icy Moons Explorer (JUICE) през април. Той ще доближи газовия гигант през 2031 г. Този кораб ще извърши 35 прелитания на трите луни Европа, Ганимед и Калисто.