Най- висока оценка за здравето си имат в общините Крушари и Тервел

Лицата от област Добрич, оценили здравето си като много добро и добро към 7 септември 2021 г., са 71.4% . За страната те са 72.1%
По време на „Преброяване 2021” е получена информация за три основни характеристики на здравния статус на населението: самооценка на здравето, наличие на ограничения в ежедневните дейности поради здравословен проблем (лица с ограничение) и хора с увреждания, съобщават от „Статистически изследвания”-Добрич.
Съгласно националното законодателство и методологията на преброяването, въпросите по темата за здравния статус са доброволни. Тъй като част от населението на страната не беше обхванато по време на преброяването и за нея бяха добавени данни от административни източници, структурите и съответните коефициенти, характеризиращи здравния статус на населението са изчислени към общия брой на отговорилите лица, а не към цялото население.
Самооценка на здравето
Изследователите приемат, че хората оценяват комплексно наличието или отсъствието на заболявания, функционалните ограничения и ограничаването на дейностите в ежедневния живот, дължащи се на причини, свързани със здравето. Зададеният въпрос „Как най-общо оценявате Вашето здраве?“ е субективна оценка на лицата с петстепенна скала за отговор и се отнася за здравето като цяло, а не за моментното здравословно състояние.
Към 7 септември 2021 г. в област Добрич най-големи са броят и относителният дял на лицата, които самоопределят здравето си като добро – 65 004 (47.0%), следвани от много добро – 33 803 (24.4%), и задоволително – 27 654 (20.0%). Като лошо и много лошо оценяват здравето си съответно 5 650 и 1 130 души, или 4.1 и 0.8% (фиг. 1). Лицата, които са посочили, че не могат да определят, са 1 497 (1.1%). Отговор „Не желая да отговоря“ са отбелязали 3 604, или 2.6% от отговорилите лица.
Самооценката на здравето в голяма степен зависи от пола и възрастта на лицата. Мъжете са по-позитивни и по-често определят здравето си като много добро и добро (74.4%) в сравнение с жените (68.7%). Няма разлика по пол при разпределението на лицата, които не могат да определят здравето си – 1.0% от мъжете и 1.1% от жените, отговорили на въпроса. Не желаят да отговорят на въпроса 2.5% от мъжете и 2. 7% от жените.
Възрастта оказва съществено влияние при даваната самооценка на здравето. За децата на възраст 0 – 14 години като много добро или добро е оценено здравето на 94.8% от момчетата и на 95.5% от момичетата. Няма разлика по пол при определянето на здравето им като лошо (по 0.2%) и много лошо (по 0.1%), както и за тези, за които не е определено (по 0.4%). Не желаят да отговорят на въпроса 2.1% от момчетата и 1.8% от момичетата.).
С повишаването на възрастта намалява броят и съответно делът на населението с добро или много добро здраве, а се увеличават лицата, които оценяват здравето си като задоволително, лошо и много лошо. Сред най-възрастните, на 65 и повече години, като много добро и добро оценяват здравето си 46.1% от мъжете и 40.1% от жените. Задоволително е то за 39.4% от мъжете и 43.5% от жените. В тази възрастова група най-голям е делът на лицата, които не могат да оценят своето здраве – 1.4% от мъжете и 1.5% от жените, отговорили на доброволния въпрос.
Значителни са различията в самооценката на здравето в зависимост от етническата група, към която се определят преброяваните лица. Определилите се като българи са най-критични при самооценката на своето здраве. В сравнение с останалите етноси сред тях най-малък е делът на лицата, определящи здравето си като добро или много добро (69.3%). Като задоволително оценяват здравето си 21.7% от самоопределилите се като българи, а 5.0% – като лошо или много лошо. В тази група са най-големи дяловете на тези, които не могат да оценят здравето си (1.3%) или не желаят да отговорят на въпроса (2.7%).
Най-позитивни са лицата от ромския етнос, 82.2% от които определят здравето си като много добро или добро. В сравнение с останалите етноси в страната сред ромите са най-ниски дяловете на лицата, определящи здравето си като задоволително (12.5%), лошо или много лошо (4.9%), както и делът на тези, които не желаят да отговорят на въпроса (0.2%). Само 0.3% от ромите не могат да оценят своето здраве.
Териториално разпределение на населението по самооценка на здравето
Лицата от област Добрич, оценили здравето си като много добро и добро към 7 септември 2021 г., съставляват 71.4% от отговорилите на въпроса. За страната те са 72.1%.
В териториален аспект по-висок е делът на тези лица в 13 области, като е най-голям в областите Благоевград (74.7%), Бургас (74.4%), Сливен (74.1%) и Хасково (74.0%) (фиг. 2). Най-нисък е делът на лицата в много добро и добро здраве в областите Габрово (66.2%), Силистра (67.6%) и Монтана (67.8%). За област Шумен стойността на показателя е идентична с общия за страната.
На областно ниво над средния дял за област Добрич дял с оценка много добро и добро има в 4 общини, като най-висок е в общините Крушари (84.7%) и Тервел (74.5%), а най-нисък в общините Генерал Тошево и Шабла (по 69.4%), и Добрич (70.2%).
Самооценилите здравето си като лошо и много лошо в област Добрич са 4.9%. Най-висок е делът им в община Добрич-селска (6.3%), а най-нисък в община Крушари (3.3%), В Добрич е 4.9%.
Лица с ограничения
Самооценката на здравето е обобщаваща характеристика, която може да бъде допълнена с информация за лицата с ограничения поради здравословен проблем през последните шест и повече месеца. Двата въпроса трябва да се разглеждат независимо един от друг, тъй като невинаги наличието на ограничение води до отрицателна самооценка на здравето, особено в младите възрасти. Към 7 септември 2021 г. в област Добрич 3 557 души, или 2.6% от лицата, отговорили на доброволния въпрос, са били силно ограничени при извършване на обичайните за хората дейности поради здравословен проблем през последните шест и повече месеца (фиг. 3). Ограничени, но не толкова силно, са били 8 948, или 6.5%. Не са били ограничени 115 790 души, или 83.7%. Не могат да определят 4 205 души, или 3.0%, а 5 842, или 4.2% от лицата не желаят да отговорят на въпроса.
Възрастта е определяща по отношение на разпределението на лицата с ограничения. Сред децата на възраст до 14 години 1.7% са били ограничени при извършване на обичайните за хората дейности поради здравословен проблем, а 91.7% не са имали ограничения през последните шест и повече месеца. С увеличаване на възрастта делът на лицата с ограничение нараства до 8.5% във възрастовата група 45 – 64 години и 18.7% сред най-възрастните на 65 и повече години.
Ранжирането на етническите групи по структурата на лицата с ограничения през последните шест и повече месеца поради здравословен проблем е сходно на самооценката на здравето. Сред лицата от българския етнос 82.4% не са били ограничени в своята ежедневна дейност през последните шест и повече месеца поради здравословен проблем. Относителните дялове на лицата, изпитващи силни (2.8%) и не толкова силни ограничения (7.0%), са по-големи в сравнение с тези сред останалите етнически групи на населението. Тук по-големи са и дяловете на лицата, които не желаят да отговорят на въпроса, и на тези, които не могат да определят наличие на ограничение в дейността си, са съответно 4.5 и 3.4%.
Без ограничения в ежедневната си дейност са 88.1% от турската етническа група и 91.2% от ромската. За тази категория лица сред останалите етнически групи относителният дял е 89.7%. Ограничения (силно и не толкова силно) изпитват 7.1% от турската етническа група и 5.8% от ромите. За лицата от останалите етноси делът е 6.4%. ДТ
Продължава в утрешния брой