Международен форум „Българско наследство“-Балчик

Проф. Пламен Митев: „Въпреки различия, и Левски, и българските емигранти имат една цел – националната революция“
В горещия съботен 26 август гореща тема беше събрала в залата на културния център „Мелницата“ в Балчик 20-ина учени,специалисти, учители по история, изследователи. Темата на научната конференция в рамките на международния „Българско наследство“ беше „Васил Левски, българската емиграция и националната революция“ с водещ проф. Пламен Митев от Софийския университет „Св.Кл. Охридски“. Тя беше посветена на 150 години от гибелта на Апостола.
„Тази тема е изключително важна и за съжаление слабо разработена в съвременната историография.Българската емиграция има изключително важна роля в подготовката на националната революция. За нас, изследователите на делото на Васил Левски, е много важно да можем очертаем реалните отношения, които възникват между Апостола и представителите на емиграцията не само във Влашко, но и в Сърбия и Южна Русия. В тези съседни страни се оформят няколко мощни емигрантски центъра, които играят много активна роля в политическото ни Възраждане“, заяви проф. Митев. „В българската историческа книжнина през годините са се налагали различни мантри по темата и една от тях е, че между между дейците на вътрешната комитетска организация, оглавявана от Васил Левски, и представителите на емиграцията непрекъснато има някакви конфликти. Да, конфликти или по-скоро различни мнения е имало. Важното е да се отбелязва обаче, че в името на голямата национална кауза – българското освобождение, тези противоречия постепенно се тушират, благодарение на умението и на Любен Каравелов, и на Васил Левски да правят отстъпки. Това се вижда ясно на общото събрание на БРЦК в Букурещ от 29 април до 4 май 1872. Там Левски прави известни отстъпки по отношение на предложеното от емигранти в устава и програмата, а той е посочен като най-подходящия да организира и ръководи комитетската мрежа в България. Крайно време е с такова противопоставяне да се спре, да се потърсят обединителните моменти. И тук е ролята на конференцията, доколкото могат да се намерят категорични свидетелства за участието на отделни дейци на емиграцията или на някой от центровете. Смисълът на конференции като тази е да се изваждат на бял свят онези факти, които говорят за единодействието“, добави проф. Митев.
В своя доклад „Васил Левски и одеските българи“ проф. Митев посочи: „Левски води 11 години активен революционен живот, от които 3 години са в емиграция. Първоначално в тези среди той не е припознаван като лидер. Едва в периода 1869-1870 г. на общи събрания на емигрантските комитети зад граница Левски е посочен като най-подходящия да организира вътрешната революционна борба. После възникват противоречия и Левски се заема сам с изграждането на революционни комитети в България.“ Според историка, в българското настоятелство в Одеса има по-радикално ядро с главно действащо лице Филип Тотьо. „Сред най-радикалните е Николай Миронович Тошков, човек със заслуги за революцията, за когото малко се говори. Като представител на едрата буржоазия, той се е заел със задачата за осигуряването на оръжие и е набавил 8000 пушки. Левски е бил в активни контакти с Тошков за доставката на оръжието в България“, добавя проф. Митев.
„След Освобождението на България има период, в който Христо Ботев се фаворизира за сметка на Васил Левски. Това забавя и изграждането на паметника на Апостола в София. Той е построен чак през 1895 г. Точката на пречупване идва, след като Захари Стоянов издава биографиите на Ботев и Левски“, напомни в доклада си проф. Калчо Калчев от Великотърновския университет. Проф. Ивайло Христов от УНСС-София, представи новата си книга „Заговорът срещу Левски“, посветена на 150-годишнината от гибелта му. „Във втората половина на 1872 г. срещу Левски има сериозна опозиция от революционните комитети в Ловеч, Етро поле и др. Левски определя Димитър Общи като неграмотен харамия. Същинският спор между тях е дали един човек да ръководи революционните комитети или всеки комитет да може да развива самостоятелна дейност.“, добавя той. Проф. Митев посочи, че съвременните историци избягват да говорят за сръбския фактор /емиграцията там/ в подготовката на националната ни революция, за централизма и децентрализацията в организирането на комитетските дела в България. Никола Караиванов, изследовател от София, посочи, че като учител Левски никога не е използвал физическото наказание при децата, което е било широко разпространено в тогавашните училища,залагал е на излети, екскурзии, спорт. Левски владеел до съвършенство и друго оръжие – силата на песента, беше припомнено на конференцията и умело я е използвал тогава, когато думите и убежденията не стигали. Йордан Георгиев от областната администрация в Силистра говори за псевдонимите на Левски като код към мисията му на революционер. „Най-честите са Драгньо, Драгомирчо, Драгой, Вълчо Драгоев. Изборът на такива имена показва същността на Апостола като страдалец. Интересен е псевдонимът му – Й- Марков, което препраща към Евангелието на Марко и посланията в него. Друг псевдоним е Асан Ага – добрия батко“, разказва Георгиев.
Доклад на конференцията имаше и Румен Москов, изследовател от Добрич За себе си, той казва, че не е историк, но боготвори Левски. Издал е книга за последните 4 години от революционната дейност на Левски, която има две издания. В съобщението си „Народът и Левски“ Москов заяви, че Левски е направил невъзможното – успял е да спечели народа, да го организира, да го обедини в революционната борба, с което спечели одобрението на присъстващите в залата и успя като че ли обедини многоликата същност на Апостола. Москов прочете и благодарствено писмо от общински комитет „Васил Левски“–Добрич, с председател Красимир Масурски към директора на форума Маруся Костова, в което подчертават родолюбивата й дейност, която трябва да се подкрепя.
На конференцията бе официално представен осмият брой на списание „Форум“ на издателство „Матадор“-Добрич, което събира докладите и съобщенията от миналогодишната конференция. Група за автентичен фолклор „Въгленче“ от село Викторовка, Молдова, поздрави конференцията с народни песни.