24.06.2024

Мадарският конник – хипотези за историята на средновековния барелеф

Мадарският конник представлява изсечен в скалата барелеф, намиращ се на 23 метра от основата й. Неговите размери са 3,1 метра ширина и 2,6 метра височина. Разположен е до село Мадара, на около 20 км. от град Шумен. Този забележителен паметник се състои от три фигури – конник, куче и лъв. Централната фигура – конникът, е представена в реален размер и е разположена най-високо. Той е облечен в дреха до колене, стои върху седло с високо облегало и десният (видимият) му крак е пъхнат в стреме. Под предните крака на коня е разположен легнал лъв, а зад коня е изобразено тичащо куче, устремено към лъва.
Поради ерозията на скалата и лошото състояние на фигурите, останалите елементи от композицията са спорни и нееднозначни. Съществуват три предположения за предмета, който конникът държи в лявата си ръка: кана с вино, ловджийски рог или поводите на коня. По отношение на дясната ръка някои приемат, че с нея конникът хвърля копие срещу поваления лъв, а други считат, че държи юздата на коня. Изказани са мнения, че ездачът е с наметало или с калъф за стрели. Повечето изследователи смятат, че лъвът е прободен от копието, но има и такива, които твърдят, че то не се забива в него. Някои учени дори откриват още фигури в композицията като орел и змия.
В скалата около нея са изсечени три надписа на гръцки език, отнасящи се до събития от българската история от началото на VIII до първата половина на IX век. Най-старият надпис е от управлението на кан Тервел и разказва за помощта, която владетелят оказва на византийския император Юстиниан II Носоотрязания при връщането му на престола в Константинопол. Споменават се и чичовците на кана, обитаващи областта около Солун. Ето какво гласи самият надпис: “…при българите …при Тервел дойде. На носоотрязания император не повярваха моите чичовци в Солунско и отидоха в Кисинските (селища)…негов едих …чрез договор Тервел архонтът на императора даде…5 хиляди…(императо-)рът заедно с мене победи добре.…“
За пръв път паметника е описан през 1872 година от Феликс Каниц. Датировката му, както и самоличността на конника все още са спорни. В подножието му са открити пещера с артефакти от тракийската епоха, българско езическо светилище с каменен надпис на бог Тангра, както и малка църква. Тези факти ясно показват, че мястото около паметника представлява стар култов център, използван през различни епохи от представители на различни религиозни вярвания, което прави датирането на паметника още по-сложно. Въз основа на стиловия анализ, на надписите около изображенията и петрологичните данни на релефа се правят интересни заключения.
Някои учени свързват барелефа с тракийската култура и смятат, че на него е изобразен тракийският конник, особено популярен сред местното население през Античността. Позовавайки се на стареенето на камъка, други изследователи предполагат, че лъвът в релефа е изсечен по-рано от кучето, а конят е преправян във времето. Според тях композицията е променена при управлението на Тервел, превърната е в ловна сцена и след това са добавени надписите и ловното куче, което е типично за такъв сюжет. Съществуват дори мнения, че конникът изобразява персийския владетел Дарий или древноиранския бог Митра.
Най-популярната хипотеза обаче е тази за българския произход на скалния барелеф. Опирайки се на стилистични характеристики и на информацията от надписите, повечето учени са убедени, че край Мадара е увековечен някой от българските канове – Тервел, Крум или Омуртаг. Част от тях намират сходства с тюркски художествени традиции и сюжетни линии, други пък се аргументират с приликите на подобни изображения, характерни за персийското изкуство. Техни колеги, подкрепящи теорията за българския произход на паметника предполагат, че ездачът може да не е конкретен кан, а събирателен образ на българския триумфиращ владетел или да е героят конник от митологията на степните народи, а може би дори бог Тангра. Засега най-много поддръжници намира становището, че конникът представя кан Тервел или обобщен образ на владетелите от Плиска. В този ред на мисли той се възприема като символ на българската държавна мощ и демонстрация на самочувствието на нейните владетели от езическия период.

Print Friendly, PDF & Email