21.02.2024

Кой е Гаврил Груев Хлътев

Георги Бенковски (рождено име: Гаврил Груев Хлътев) е български революционер, основна фигура в организацията и ръководител на Априлското въстание през 1876 г. в 4-ти Революционен окръг.
Роден е в Копривщица на 21 септември 1843 г. Има две сестри – Куна и Василя. Негов племенник е Михаил Маджаров. Има тежко детство, баща му Грую Хлътев, дребен и почтен търговец, умира през 1848 година, във Влаcотинци, място където се произвеждали конопени изделия. Приятелите му го погребали в черковния двор, но след три години жена му наредила да се пренесат неговите останки в Копривщица, в костницата на черквата „Успение Богородично“, дето се пазели костите на всички копривщенци, починали или загинали в чужбина.
Това принуждава Гаврил да учи само до 3-ти клас в Основното Копривщенско училище, а след това майка му го дава да учи занаят – терзийство. По-късно, неудовлетворен от тази перспектива, става абаджийски чирак, после се отделя от майстора си и сам се залавя с търговия. Обикаля големите пазари в Цариград и на юг из Анадола. Има голям успех, печели и харчи много, но преживява внезапни обрати, които променят мисленето му и отношението му към живота и пътя, който трябва да следва един човек.
Според неговите собствени думи пред Захарий Стоянов, човек трябва да умее да лъже, за да бъде успешен търговец. В продължение на десет години живее на различни места в Ориента – Смирна, Цариград, Анадола, Александрия, работейки всевъзможни неща. Една година е бил гавазин на персийския консул и носел такава хубава униформа, че хората го взимали за самия консул. Говорел седем езика – български, турски, гръцки, италиански, полски, румънски и персийски. Приемайки името Георги Бенковски, той активно се включва в предприетите от българската революционна емиграция действия. Според Захари Стоянов:
„Името Георги Бенковски не е просто случайност. То принадлежи на един полски патриот, заточен от руското правителство на остров Сахалин. Този поляк сполучил да избяга от каторгите и стъпил в Япония. Френският посланик в Едо го взел под своя защита, защото французите и до днес не са отказали още да дават своето покровителство на нещастните поляци.
Той дал на поляка френски паспорт, в който се бележело и името му – Антон Бенковски, за да се върне с него в Европа. Антон Бенковски си избрал за местожителство Турция, така също гореща покровителка на неговите съотечественици, и тръгнал за Цариград. В паспорта му се говорело открито, че той е полски емигрант. Когато пристигнал в Диарбекир, срещнал се случайно със Стояна Заимова, познат вече на читателите.
Тоя последният, така също заточеник от турското правителство, бил турил вече намерение да избяга. Като си разправил хала на А. Бенковски, предложил му, ако желае, да отстъпи нему френският паспорт, а той да си извади турско тескере. А. Бенковски склонил и продал паспорта на Заимова за 5 лири. С тоя паспорт Заимов сполучил да избяга в Румъния през 1875 година. Когато нашият Бенковски тръгвал за Цариград през същата година, за да го пали, както споменах вече по-горе, то Заимов му дал паспорта на А. Бенковски, и така нашият Гаврил Хлътев бил принуден да замести своята българска фамилия с поляшка.“
В град Букурещ се запознава със Стоян Заимов и се запалва по революционното дело. Първите сведения за него имаме от края на март 1875. В Христо Ботйов. Опит за биография Захари Стоянов описва как между 16 и 23 март 1875 избухва скандал между Ботев и Каравелов,относно ролята на Каравелов в БРЦК и насоките, които комитета трябва да поеме.
При това положение Хр. Ботев, взима крайно решение – Каравелов като човек с голямо влияние и същевременно вреден за революционното дело(според Ботев) да бъде убит! За тази цел той „наговаря“ Бенковски, да извърши екзекуцията и да прибере революционните книжа. Според З.Стоянов обаче бъдещият апостол преценява, че Каравелов е дал много на българската освободителна кауза и смъртта му ще навреди на революционното дело, така че взима соломоновско решение. Влизайки в книжарницата на Каравелов, той си разтваря силяха, така че да се види револвера му; успява да сплаши своя съгражданин и другарите му.
Каравелов предава революционните книжа и се оттегля, без да се стига до убийство. Бенковски показва още в тази ситуация лидерски качества – практичност, хладнокръвие, и способност да прави компромиси. През лятото на 1875 г. той е включен в групата революционери-подпалвачи на Цариград.
Целта на акта е да се предизвика смут в Османската империя. Групата пристига в имперската столица, но не осъществява замисленото поради намесата на граф Н. Игнатиев. Бенковски се връща в Букурещ, където взема дейно участие в сформирането и работата на Гюргевския комитет, заседавал в периода 11 – 12 ноември – 25 декември 1875 г. и взел решение за въстание в България през пролетта на 1876 г. Все пак въпреки участието му в средите на хъшовете, поне до ноември Бенковски не е бил известен в революционните среди.. Той бил препоръчан за участник в Гюргевския комитет от Ст.Заимов за апостол, заедно с Никола Славков., кандидатурата му се приела с два гласа против, а впоследствие З.Стоянов отбелязва, че той бил приет „по милост“ за помощник на Волов.
Според плана на Гюргевския комитет Георги Бенковски е избран за помощник-апостол на IV Пловдивски революционен окръг с център Панагюрище и главен апостол Панайот Волов. Бенковски обаче бързо се откроява със своите качества.
Той показва добър психологически усет спрямо душевността на българския селянин. Демонстрира показност, самоувереност и ораторски умения и печели много последователи чрез своята харизма. Захари Стоянов е изненадан, че всички казват „така каза Бенковски“ и „така нареди Бенковски“, а никой не споменава Волов. В хода на събитията Волов преценява, че Бенковски е по-достоен и доброволно отстъпва мястото си на пръв апостол. Години по-късно един съвременник си спомня че Каблешков „не можеше да се начуди как този човек, без никакво систематично образование, говорил тъй умно и схватливо, като да се бил подготвял дълго за тази длъжност“
От 14 до 16 април 1876 година Бенковски организира събрание в местността Оборище, за да разбере докъде е стигнала организацията на околните населени места, взели участие в подготовката на въстанието.На това събрание идва информация, че генерал Кишелски се кани да подпомогне въстанието. Бенковски, който не желае да дели славата, обявява че само избраните апостоли трябва да имат право да представляват народа и че трябва да им се гласува специално пълномощие от делегатите. Вътрешната опозиция начело с доктор Соколов се възпротивява, че „не иска да се отърве от един тиранин, само за да попадне на друг – български“. Бенковски проявява кураж, хладнокръвие и харизматичност, сразява опозицията и успява да убеди делегатите, че е достоен за такова пълномощие.
По време на обявяването на Априлското въстание, на 20 април 1876 г. (стар стил) в Копривщица, Бенковски е в Панагюрище заедно с повечето други апостоли. Когато разбира, че в Копривщица вече се бият, той обявява въстанието и в Панагюрище, след което бързо сформира чета и тръгва да вдига и околните села. Хвърковатата чета,(ок.130 души) с която неуморно обикаля целия регион и успява да мобилизира и мотивира много въстаници, играе централна роля във военните действия на въстанието На 23 април изминава с четата 30 километра между Панагюрище и с. Петрѝч. Близост до селото в местността Сливовка, Бенковски разбива османски башибозук и черкези. На 24 април от Панагюрище пристигат 105 въстаници под командването на Орчо воевода. Общият брой на въстаниците достига 235 човека. Селото е нападнато отново – този път от редовна османска война – и печели своето второ сражение. Оттук Хвърковатата чета се отправя към Еледжик. Към четата се включват даже шестима хървати от Далмация и един немец, които работят на жп станцията в Белово. Единият от тях, Стефан Далматинеца, е последният им байрактар.
„Кървавото кладенче“, мястото, където е измита отрязаната глава на Бенковски, м-ст Костина
След жестокото потушаване на бунта в Панагюрския регион, на 2 май Бенковски с чета от 70 души се отправят към Тетевенския балкан. В непрекъснати сражения с турците четата се стопява, а на 7 май е разпусната от воеводата.[4] Заедно със Захари Стоянов, отец Кирил и Стефан Далматинеца се насочва към Тетевен. На 12 май 1876 г. (стар стил; 24 май нов стил), след предателство от страна на дядо Въльо, пада в река Костина, пронизан от куршума на баш-потеряджията Рюзгяр Хаджи Ахмед ага. Главата му е пратена в Ботевград, а след това в София. Тези събития са документирани от Захари Стоянов в „Записки по българските въстания“. Самият автор преживява по чудо организираната им засада.

Print Friendly, PDF & Email