Кога улиците се превърнаха в писта?

На всеки му се е случвало да види по улиците – както на големите, така и на малките градове – млади шофьори с поостарели, нескопосано тунинговани автомобили, които карат безразсъдно. Все по-често тези гледки приличат на сцени от екшън филм, но прожектирани не на киноекрана, а в градска среда.

Ревът на ауспусите кара прозорците да треперят и дори когато дограмата изолира шума, е ясно, че отвън минава поредният „герой“, решил да се покаже – било пред приятелката си, било пред компанията. Без да осъзнава, че дразни десетки хора с детинското си поведение, той форсира двигателя до краен предел, само и само да задоволи егото си. Надява се някой да възкликне: „Евала!“, докато други споменават майка му и цялата му рода. Най-често това се случва в малките часове на нощта, когато хората просто искат да си починат.

Мнозина вероятно ще се запитат защо пиша всичко това.

Причината е проста. През последните няколко седмици почти всяка вечер слушам рев на двигатели и мазна чалга под прозорците си. Живея в град Добрич, в квартал „Балик“. Балконът ми гледа към главна улица – права като писта – до която има денонощно заведение за бързо хранене.

Гладни хора има много, но явно не само за храна. Някои са жадни и за адреналин, шум и показност. Само на 500 метра права отсечка могат да си устроят собствено автомобилно шоу, без да ходят до писта или дискотека. За жалост цената за това забавление я плащат живеещите наоколо.

Още по-притеснителното е, че районното полицейско управление се намира на съседната улица. Няма как компетентните органи да не знаят какво се случва по улица „Агликина поляна“. Дори се питам какъв е смисълът от камерата на Общинска полиция, монтирана непосредствено до въпросния участък, ако подобни нарушения продължават почти всяка вечер.

Но проблемът далеч не се изчерпва само с това място.

В неделя вечерта станах свидетел на още нещо, което окончателно ме накара да напиша този текст. Наложи се да изпратя близки до ДКЦ-1, откъдето в полунощ трябваше да хванат автобуса за София. Паркирах от страната на големия хипермаркет, без да знам какво се случва там по това време.

За известно време нямаше как да преминем към лечебното заведение. Причината беше, че множество автомобили си правеха така наречените „ластици“ – ускорения с пълна газ на първа и втора скорост по правата отсечка. Не бяха една, две или три коли. Аз преброих поне осем, като някои бяха с автомобили с доста сериозна мощност. Имаше и такива, които повече вдигаха шум, отколкото скорост, но всички до един създаваха опасност.

Най-тревожното беше, че вместо да намалят и да дадат предимство на пешеходците, те сякаш нарочно натискаха газта до ламарината, все едно искат да демонстрират надмощие. Подобно поведение няма място на обществен път, още по-малко в район, където ежедневно преминават пациенти, възрастни хора и семейства с деца.

Не съм против автомобилите. Не съм против автомобилния спорт. Но за подобни прояви има писти, а не градски улици.

Още по-неприятно впечатление ми направи фактът, че през цялото това време покрай тях е имало и премина брандиран полицейски автомобил, без да последва каквато и да било реакция. Ако беше цивилна кола, вероятно нямаше да ми направи впечатление. Но когато полицейски автомобил подминава подобни нарушения, човек няма как да не си зададе въпроса защо.

В района има достатъчно камери за видеонаблюдение. При желание записите могат да бъдат изискани, нарушенията – установени, а виновните – санкционирани. Въпросът е дали има желание това да се случи.

Докато институциите си затварят очите, улиците ще продължават да се превръщат в писти, а хората ще се чудят не дали тази вечер ще могат да спят спокойно, а дали някой безразсъден водач няма да причини поредната трагедия.