24.06.2024

Книгата „Александър Малинов – опит за биогфария” на писателя от Добрич Георги Казанджиев получи радушен прием

Бесарабските българи в района на Измаил, Украйна, изразиха благодарност за написването й
С молебен с църквата „Свети Георги” в украинския град Измаил започнаха честванията за 24 май , съобщи Михаил Стоев от Добрич. Той заедно с писателя Георги Казанджиев представиха след това на научна конференция в Държавния хуманитарен университет в града книгата „Александър Малинов – опит за биогфария”. Имаше и вълнуващи срещи с бесарабските българи, които са преобладаващото население в района на Измаил, добави Стоев. Той още преди години получи почетната титла „Михаил Бесарабски” , като признание от бесарабските българи в района за установени трайни и живи отношения с общността повече от 30 години.
„Книгата „Александър Малинов – опит за биогфария” е написана по поръчка на българската община „Света София+ в град Измаил по повод по повод 85 години от смъртта на Александър Малинов и 165 години от рождението му, каза Казанджиев. Алескандър Малинов е бесарабски бългаин, роден е в село Пандъклии /лешникова градина – в превод/. Вчера в училището на селото, което носи името на видния български държавник, книгата отново беше представена”, обяснява Казанджиев. Той добавя, че в България няма написана автобиографична книга за А. Малинов.
„Александър Павлов Малинов е известен политически и държавен деец на Царство България и ръководител на организираната и създадената ръководената от изявения български държавник Петко Каравелов Демократическа партия, по-малък брат на видния революционер Любен Каравелов. Роден е на 21 април 1867 година в бесарабското село Пандъклии или Фъндъклии днешна Република Украйна. Когато достига училищна възраст младият Александър е записан и завършва с пълно отличие четвърти клас в току-що построеното ново училище в селото. Усетили големият му стремеж за знание неговите родители го записват и той отново с пълно отличие завършва станалата известна из цяла Бесарабия Болградска гимназия. Завършил гимназията младият Александър решава да се премести в току-що освободената от петвековно турско робство родена на неговите предци – България и служи в Българската войска, където се проявява като отличен войник. Служи в току-що сформирания четвърти артилерийски полк. На 7 декември 1889 г. получава първо военно звание – подпоручик. Жаждата му за знания, жаждата му да се отдаде изцяло в служба на Майка България, да бъде изцяло в нейна помощ, той подава рапорт да бъде освободен и уволнен от армията и през 1890 г. постъпва в Киевския университет. Завършил с отличие юридическия факултет, Александър Малинов отново се завръща в България, и с все сила и отдаденост, всеотдайно и с най-голяма отговорност се поставя в нейна услуга. Първоначално е назначен за съдия, но тая професия не го удовлетворява. На него най-много му допада прокурорската и адвокатската длъжност, при които важно място заема пледоарията, която фактически впоследствие се оказва неговата стихия. Изключителната му красивата му харизма, атлетичното му тяло , неговият ораторски талант и най-вече дар слово, дълбоко аргументираната му реч произнесена по време на съдебния процес срещу убийците на мастития министър-председател Стефан Стамболов правят силно впечатление на софийската общественост. Прочел речта му шефа на Демократическата партия Петко Каравелов е силно впечатлен от него и както той умее, оценява ораторския му талант. В същото време неговата Демократическа партия също спечелва симпатиите на появилия се в столицата сърдечен, лъчезарен, млад и пълен с енергия и знания бесарабски българин. И това не е случайно. Основана през 1895 година Демократическата партия се явява особен привлекателен център за голям брой напредничави и изявени български интелигенти, сред които особено силно се е откроявал Александър Малинов.
След като се установява да живее в България, освен като съдия Александър Малинов работи като прокурор, а в един период като адвокат. След няколко срещи с младия и талантлив юрист, основателя на Демократическата партия Петко Каравелов успява да го привлече да стане член на партията и в късо време е избран и в нейните ръководни органи. Петко Каравелов подтикван от Александър Малинов предприема сериозни мерки, за да въведе най-после в ред силно разклатеното си здраве, като отиде в чужбина на лечение. Докато бъде в чужбина, той има намерение за свой заместник да остави надежден човек, който да ръководи и направлява действията на партията му. За такъв той определя младия и талантлив юрист Александър Малинов. Не се минават и два дни след взетото решение, старият и препатил в много политически битки, шеф на Демократическата партия, държавният деец и четири пъти министър-председател на България Петко Каравелов внезапно почива. Така от временен заместник – 24 януари 1903 г. Александър Малинов остава незаменяем, постоянен лидер на Демократическата партия до 20 март 1938 г.” – разказва страници от книгата Казанджиев.
ДТ

Print Friendly, PDF & Email