Как са празнували Коледа в стара Варна през миналия век

„През първите десетилетия на свободния ни живот във Варна се осмиваха българските обичаи и ние, малки тогава, не ги знаехме.“, споделя през 1940 година Емануил Мутафов в статията си „Преди и сега във Варна“, публикувана в бр. 6, от 20 февруари, на вестник „Варненски кореняк“. Според Мутафов „със засилието на българския елемент и на просветата Варна изгуби предишния си лик и стана модерен град“, в който българските традиции намират мястото си и стават неразделна част от живота на гражданите. Ето какво разказва още Мутафов за празнуването на Коледа във Варна през 1940 г.:
„Срещу Коледа и сутринта във Варна, сега, се чуват коледарски песни, пеени от хорове, често пременени в български национални носии. Все в този цикъл влиза и сурвакването на Василев ден, в навечерието на който ден се прави сладка пита, символизираща слънцето с лъчи на вси страни. Между начертаните лъчи домакините са скрили сребърна пара и клонченца от дрен с пъпки, на който домакинята е придала некакво значение, например, на къща, лозе и т. д.
На тази символика се отдава известна интимност, семейния живот, затова разчупването на питата (понекога тя е баница) се очаква с интерес. Така също с интерес се очакват и първите сурвакари, за да се види: Кои ще са, какви ще са, от здраво семейство ли са и т. н.
Макар начинът, по който се провеждат сега тези обичаи във Варна, да не спазва обредния си характер, все пак те са обичаи, които с малко или повече изменение се спазват от българския народ.
Поддържането им във Варна извиква известни спомени, които не са без значение за историята на града, съвсем преобразен в последните 50 години. Ако некой, който е напуснал гр. Варна преди 40 години, се върне, той нема да познае града. Напраздно ще търси некогашните „Балък пазар“ (където е сега земеделската банка). „Ченгене пазар“ (където е сега площад „Екзарх Йосиф“) с бакалници изложили стоките си до сред улицата и с продавачи, които се надвикват в устното рекламиране на стоките си.
На местото на кривите и тъмни улици, където прозорците на срещуположните паянтови двуетажни къщи надничат едни в други, той ще види прави, широки и светли улици с модерни къщи. Ако ли се случи по това време, когато денят почва да расте, то на место некогашното шумно посрещане на новата година с гръцката песен „О айос Вашили ерхете“, пяна от момчета с украсени фенерчета или свирена от латерни, обхождащи къщи и дюгени, той ще чуе хорове да пеят коледарски песни „Стани нине, Господине, чимшир порти отвори ни, че ти идат добри гости, добри гости – коледари, те ти носят добри вести…“
Посрещането на Коледа в четвъртия по големина след Освобождението град в България с гръцки песни било нещо обичайно, защото по това време българите са малцинство – едва 3500 души при около 20 000 население. Но през следващите години във Варна се заселват много българи. Преселниците идват предимно от селата и носят със себе си традиции, които постепенно се преплитат и адаптират към градския бит и култура. Така постепенно се изгражда една нова, градска, чисто варненска културна среда, която запазва в себе си духовното наследство на българските корени.