Инж. Кирил Старцев

/2.01.1895 г. – 12.12.1962 г./
Роден в Белоградчик на 2 януари 1895 г. През 1902 г. семейството се преселва в Русе заради бащата, който е военен.
Образование:
1913/1914 г. завършва Русенската мъжка гимназия „Цар Борис“;
1916 г. – завършва Военното училище /дипломира се с чин поручик, участва в Първата световна война и след края й става член на Съюза на запасните офицери и подофицери /
1918 – 1922 г. учи в Политехническия университет в гр. Лозана, Швейцария, специалност: строително инженерство.
Професионален път:
1922 – 1925 г. работи в Русе като помощник-инженер в жп секция /за строителство на жп линии и мостове/;
1925 – 1933 г. е началник на водоснабдителното бюро към Русенската окръжна постоянна комисия /впоследствие длъжността е трансформирана в „районен инженер по водите”/.
1934 г. – началник-отдел по водите в Министерство на земеделието и държавните имоти.
24 декември 1934 – 14 септември 1944 г. – кмет на Русе. В рамките на мандата му:

• се изграждат Съдебната палата и Халите;
• започва строителството на голяма модерна баня.
• благоустрояват се Градската градина и крайбрежния булевард, който се снабдява с твърда настилка, тротоари и парапет, Мост на въздишките и дървета.
• започва строителството на голяма модерна баня.
• разширява се електрическата централа.
• инвестира се много в изграждането на инфраструктурата на града – водоснабдяване, канализация и електрическа мрежа. В крайните квартали се прокарва вода, правят се временни тротоари.
• открива се Българското дунавско параходство /1935 г./.
• завършва изграждането на училищата „Ангел Кънчев“ и „Стефан Караджа“, прави се основен ремонт на останалите.
• осигуряват се средства за театъра и за написване историята на Русе;
• създава се Ротари клуб в Русе /1936 г. Клубът съществува до 1941 г., когато е закрит по Закона за защита на нацията./
  Много важно!!!
• избран е за председател на Съюза на българските градове;
• 1940 г. е командирован е като кмет в Добрич, за да създаде модел на управление на новата българска власт в региона след присъединяването на Ю. Добруджа. В града остава 106 дни – от 11 септември до 26 декември 1940 г. и заедно с дошлите с него служители от Русенската община успява да организира работата на различните общински служби и да се справи и с настаняването на пристигащите от Северна Добруджа български преселници.
• 1942 г. е командирован като кмет във Видин след голямото наводнение, за да подпомогне възстановяването на града.
  Семейство
  Женен, с две деца – син /Веселин, 1928 г./ и дъщеря /Татяна – 1938 г./.
  Последни години
  Ноември 1944 г. – началото на 1945 г. е в т.нар. трудов лагер в покрайнините на Русе и работи по отстраняване последиците от бомбардировките.
  1945 – 1950 г. е началник на водния синдикат „Русенски Лом“ /Тези синдикати се създават през 20-те години в резултат от приемането на Закона за водите, който отнема правата на частни лица и предприятия да ползват водни източници. Те са сдружения на еднолични и колективни членове, които се заемат с построяване, поддържане и експлоатация на водни съоръжения под непосредствения контрол на държавата, т.е. занимават се с напоителни дейности; пресушаване и оздравяване на блатисти места, корекция на коритата на реки, добиване на енергия. Държавата участва с 30% от стойността на строителството, осъществявано от водния синдикат./ 
  1950 г. му отнемат едната къща и Старцев се преселва в София, а семейството му – в Шумен. В София остава 2 години и работи във водния синдикат.
  1952 – 1954 г. е учител в техническото училище в Шумен.
  1954 – 1956 г. се връща в Русе и работи по водоснабдяването на Лудогорието.
  1956 – 1959 г. е изпратен в лагера в Белене.
  1959–1960 г. работи в проектантска организация, но се пенсионира по болест.
  12 декември 1962 г. умира /на 67 години/.