Зърнопроизводители в България: Компенсациите на Европейската комисия не ни интересуват, те са подигравка

В област Добрич пролетната сеитба приключва. Засети са обичайните декари с царевица и слънчоглед
„Обявените от Европейската комисия /ЕК/ компенсации за вноса на селскостопански стоки от Украйна на два транша не ни интересуват по никакъв начин. Те са подигравка. Оставяме ги за подобряване на инфраструктурата на транспортните коридори.Средствата още не са отпуснати от Европейската комисия. Никой нищо не казва. Няма движение на средствата. Затова те не ни интересуват”- така Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите обяви взетото решение от Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите. „Нямаме никаква информация кога и как ще се получават обявените за България от ЕК средства за загубите заради вноса от Украйна”, каза и Кирил Комитов, председател на Областния съюз на земеделските кооперации „Добруджа”.
Междувременно в област Добрич пролетната сеитба приключва. Засети са обичайните декари с царевица и слънчоглед. „Фирмите за семена се налага да ни чакат, за да изплатим количествата постепенно”, добави Жекова.”На пазарите има търсене на слънчоглед и царевица, както и на пшеница. Проблемът е, че предлаганите цени постоянно падат. В момента пшеницата се търгува на 390 лв за тон, доскоро беше около 420 лв.”, каза още тя. Земеделските кооперации са засели в област Добрич около 80 000 дка слънчоглед и 75 000 дка царевица, посочи Комитов.
Заседанието на Европейската комисия /ЕК/ относно втория транш от 10 млн евро за зърнопроизводителите в България като компенсация за вноса от Украйна е отложено и няма яснота какво ще последва и кога ще бъдат отпуснати средствата, каза министърът на земеделието Явор Гечев. Засега са сигурни само 16,75 млн евро. За тях земеделското министерство е разработило 3 варианта, които ще представи пред Брюксел. При първия – по 10 лв помощ за тон за залежали количества, при втория – по 60 лв за тон. Третият вариант, който е предпочитан от зърнопроизводителите, е помощта да е на декар. Гечев обаче е скептичен, защото ЕК може да го отхвърли.
Правителството на заседанието си тази седмица се запозна с резултатите от проведеното заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, което се състоя на 24 април 2023 г. в Люксембург.Основен акцент на заседанието беше дебатът за ситуацията на пазара в ЕС вследствие на войната в Украйна. Обсъжданията се съсредоточиха върху проблемите, които засягат вътрешните пазари на Съюза, включително държавите членки, които се намират на предна линия, в близост до територията на Украйна (България, Полша, Унгария, Словакия и Румъния), и необходимостта от задълбочен анализ на въздействието на вноса чрез коридорите на солидарност. В позицията си България отново подчерта, че е приятелска държава с Украйна и ще продължи да бъде такава, но коридорите не функционират по начина, по който са били планирани. В допълнение бе посочено, че на българския пазар има продукция на стойност няколко милиарда лева, което е повече от количествата, които могат да бъдат изнесени и преработени.Делегациите на страните членки изразиха своята продължаваща подкрепа към Украйна и петте най-силно засегнати страни, както и ангажираността си за намиране на решения, които обаче не компрометират солидарността на ЕС. Те призоваха Комисията да бъдат изработени механизми в кратки срокове, с което изпратиха ясно послание за предприемане на своевременни мерки.По време на заседанието на земеделските министри Комисията обяви, че е разработила пакет от мерки, които включват временна забрана за внос на царевица, слънчогледово семе, рапица, пшеница и слънчогледово масло, както и мониторинг на други стоки. При наличие на сътресение на пазара може да се пристъпи към стартиране на процедура за въвеждане на защитни механизми. В допълнение бе обявен и втори финансов пакет от селскостопанския резерв на стойност 100 млн. евро с възможност за 200% национално съфинансиране, предназначен за 5-те държави членки, сред които е и България. Пакетът бе предложен при условието държавите членки да вдигнат националните си забрани и да се въздържат от въвеждане на такива.На Съвета бяха обсъдени и основни акценти от Стратегическите планове за развитието на земеделието и селските райони на отделните държави членки. В рамките на дискусиите стана ясно, че редица държави имат проблеми с екосхемите. Причината за това е, че те се оказват недостатъчно атрактивни за фермерите или трудни за прилагане. В позицията на страната ни се каза още, че планираните бюджети по тях не успяват да привлекат достатъчно желаещи земеделски производители, а това поставя под риск постигането на целите, свързани с ефективността от прилагането им. Сериозен проблем за фермерите са и условията за прилагане на стандартите за добро земеделско и екологично състояние.Друга тема, която бе във фокуса на заседанието на европейските аграрни министри, са промените в етикетирането на пчелния мед. Страната ни подкрепя промяна на директивата и неколкократно е заявявала нуждата от преразглеждане на сегашния текст, съобразно който няма задължение за посочване на всички страни на произход на продукта, в случай на комбинация от мед от повече от една държава производител.ДТ