Гениална и трагична – историята на Камий Клодел

Навършиха се 80 години от смъртта на гениалната френска скулпторка, която остава в сянката на любимия си Огюст Роден
Едва ли има човек с интереси в областта на изкуството, който да не е чувал за Камий Клодел, за гениалните й скултури и драматичната история за връзката им с великият френски скултор Огюст Роден.
Камий Клодел, френска скулпторка и художник график, е родена на 8 декември 1864 г. е . Тя е по-голяма сестра на френския поет и дипломат Пол Клодел. На 19 октомври се навършиха 80 години от смъртта й.
Възхитителният й талант, нещастна душа, златните ръце и неутолимата й страст към мрамора я нареждат до Огюст Роден не само по талант. Ето как описват Клодел – великия творец, прекарал дълги години в клиника за психично болни, на сайта на парижкия музей „Роден“.
Снимка от 1899 г. показва Камий Клодел, тогава на 35 години, в студиото си, увита в дълго тъмно палто, застанала срещу „Персей и Горгоната“, които тя е изваяла през тази година. Творбата разкрива източниците на вдъхновение и влиянията върху Клодел – Донатело, Челини, гръко-римската митология – и страстта, от която е била водена: отсечената глава на Горгона е автопортрет. Тази снимка е много различна от клишираните образи, обикновено свързвани с работата и живота на Камий Клодел, белязан от нейната бурна афера с Роден и постепенното й навлизане в ада на лудостта.
Да, тя е талантлива скулпторка, която може да планира и извая произведение с амбициозни размери, но и жена, белязана от трудностите, с които е осеян животът й. Не е било лесна задача за една жена да стане художник в средата на 19 век. Налагало й се е да понася моралните предразсъдъци, свързаните с пола ограничения в нейното художествено обучение и преобладаващото мъжко господство в Министерството на изящните изкуства и различните художествени комисии.

Срещата на Клодел с Роден

По съвет на своя приятел Алфред Буше, утвърден скулптор, Луи-Проспер Клодел изпраща семейството си в Париж, за да може дъщеря му Камий да учи изкуство.
Тя посещава уроци в Académie Colarossi, на Rue de la Grande Chaumière (Ecole des Beaux-Arts не приема жени по това време) и през 1882 г. наема студио на Notre-Dame des Champs, което скоро споделя с други скулпторки. Сред тях са младите англичанки Ейми Сингър, Емили Фосет и Джеси Липскомб. Буше ръководи работата им от време на време, но след като печели наградата на Парижкия салон, той трябва да тръгне за Италия през 1882 г. Търси някой, който да го замести. Буше предава своите подопечни на Роден, който е дълбоко впечатлен от първите творби, които Камил Клодел му показва.
Когато Роден получава първите си големи поръчки в началото на 1880 г., той събира екип от асистенти, които да работят заедно с него в ателието му, към който Камий Клодел се присъединява около 1884 г. Тя прекарва по-голямата част от времето си върху трудни фрагменти като ръцете и краката на фигури за монументални скулптури („Портите на ада“). Клодел попива всяка дума, изречена като наставление от Роден. Добива увереност, започва да приема първите си поръчки и търси признание като независим художник в Салона. Между 1882 и 1889 г. Клодел редовно излага бюстове и портрети на нейни близки хора в Salon des Artistes Français. Няколко от нейните творби са закупени от френски музеи през 1890-те.
Влиянето на Роден върху творчеството й е силно изразено в нейните произведения. Но и нейният талант оказва влияние на мосю Роден. Критиците говорят за силна стилистична близост. През този период, понякога е трудно да се определи кой фрагмент от кого е ваян в съвместните им работи.

Музата и любовницата

Роден признава таланта на младата жена от самото начало, но и се влюбва в нея почти веднага. Сложната любовна история на двамата скулптори е вдъхновила твърде много романтични интерпретации. Истинските свидетелства са в разменените между двамата писма – страстта, която Роден изпитва в началото на връзката им и сдържаността на Клодел, нейните финансови затруднения, както и болезнена й обсебеност от работата й като скулпторка.
Роден е толкова пламенен в желанията си, а Камий като че ли още не е съвсем сигурна в чувствата си, или поне не в тяхната дълбочина и тя заминава в Англия в дома на Джеси Липскомб. При завръщането й след няколко месеца, Роден подписва извънреден „договор“, в който обещава тя да бъде негов единствен ученик и се заклева да й бъде верен. Този щастлив период във връзката им не трае дълго. Постепенно страстта на Роден изстива. Двамата са разделени от различни ангажименти, срещите им се разреждат. Клодел се гневи яростно на охладняването на отношенията. Злепоставя Роден в карикатури и излива бурната си ревност без да мисли за последствията. Роден започва да я избягва, въпреки че все още я обича, и се установява в Медон в края на 1893 г.
Творбите на Клодел често са тълкувани опростено на автобиографично ниво и като израз на състоянието на нейния роман с Роден. Трябва обаче да се говори по-скоро за процес на сублимация на събитията от нейния личен живот. Събития, които чрез мощната експресивност на нейните скулптури придобиват по-универсално измерение. В нейните творби хармонично се преливат и допълват литературни, митологични и автобиографични интерпретации.
Сред най-известните й творби са „Сакунтала“, мраморните „Вертмун и Помона“ и бронзовият „Абандон“, „Валсът“, бюстът на Роден, „Персей и Горгоната“ и много други.
В началото на 1890-те Клодел създава серия от портрети на деца, които отново отразяват нейните изследвания върху човешкия живот и съдба – незрелите черти на децата предават множеството възможности, които ги очакват в бъдещия им живот.
През ноември 1898 г. френската държава възнамерява да поръча бронзова отливка на „Епохата на зрелостта“ от Камий Клодел. През юни 1899 г. гипсовата версия е показана в Société Nationale des Beaux-Arts (Роден е президент на комисията на скулптурната секция по това време), но бронзовата отливка не е поръчана. Историците не са единодушни дали отхвърлянето на Клодел е заради личните пристрастия на Роден или заради позицията на комисията. Но самата Клодел е убедена, че Роден й отмъщава като й създава проблеми. Тя напуска SNBA през 1900 г.

Лудостта и признанието

Параноята на Камий се задълбочава. Тя нарича Роден „Порът“. Затваря се в ателието си, което е единственият свидетел на нейните психични кризи, буйства, истерии, на нейните творчески импулси, гладуване, студуване и недоимък.
През юли 1913 г. Камий Клодел, която води живот на отшелник в ателието си на Quai de Bourbon, е изпратена в психиатричния център Ville-Evrard по молба на семейството й. На следващата година тя е преместена в психиатрична болница в Мондеверг (Воклюз), където остава до смъртта си през 1943 г.
Към 1913 г. Роден вече е на преклонна възраст, здравето му е разклатено. На следващата година избухва война и той губи позициите си на влияние. Но никога не забравя Камий Клодел. Изпраща й пари чрез Матиас Морхард, по чието предложение Роден решава да задели изложбено пространство, запазено изключително за творбите на Камий Клодел, в бъдещия музей, който ще съхранява колекциите, завещани от него на френската държава. Музеят „Роден“ днес съхранява най-голямата съществуваща колекция от творби на Камий Клодел.