30.05.2024

В читалище „Напредък – 1942“ в с. Дончево, общ. Добричка

С фотоизложба почитат добруджанския революционер Димитър Дончев – Доктора
Село Дончево носи неговото име 75 години
Изложба с фотографии на видния добруджански революционер Димитър Дончев – Доктора в Народно читалище „Напредък – 1942“ в с. Дончево отбелязва рождената му дата – 23 октомври, и 75 години откакто това село носи неговото име. В периода от 1942 г. до 1947 г. първото българско име на Дончево е село Княз Симеон, именувано на престолонаследника княз Симеон Търновски. Селището в днешната община Добричка е единственото, носило 1305 дни името на царя на българите Симеон Втори от месец август 1943 г. до март 1947 г.
Димитър Дончев е роден през 1896 г. в село Долни Добромир, Северна Добруджа, намиращо се под румънска власт. Предците му са преселници от Дряново. Той успява да избяга от румънската армия през 1919 г., емигрира в България и работи във варненската болница. Заради придобити от дядо си билкар и в болницата знания и умения да лекува получава прозвището Доктора.
Димитър Дончев е бил свидетел на терор, насилия, гнет и своеволия на румънските власти над българското население в Добруджа години наред. Във Варна младежът се свързва с по-будно настроени добруджански емигранти и е сред основателите на местната организация на Вътрешната добруджанска революционна организация (ВДРО). Включва се в четническия апарат на организацията, бореща се за свободна и българска Добруджа. След като водачът ѝ Дочо Михайлов попада в затвора, Димитър Дончев поема ръководството на четата. Същевременно той изгражда нови комитети и укрепва местни организации. След излизането на Дочо Михайлов от затвора заедно продължават дейността си и приемат решенията на Виенската конференция за Добруджанска революционна организация (ДРО).
Под натиска на международни финансови среди, съседни страни и поради заплахата румънски, сръбски и гръцки войски и жандармерия да навлязат в България в преследване на добруджански чети и дейци на север, и на македонски революционери на юг, българското правителство предприема действия за премахване на четническото движение. Димитър Дончев, Дочо Михайлов и тяхната чета са обсадени след предателство край днешното село Никола Козлево, Шуменско. С огромна смелост Димитър Дончев успява да пробие обръча от близо 50 стражари при неравен бой. Заради организационните му и военни умения го наричали Добруджанския Левски.
Доктора укрепва ДРО в нова обстановка и залага на млади и просветени кадри у нас и в чужбина за бъдеща свободна Добруджа. Той неведнъж успява да се спаси от български и чужди преследвачи. Във Виена, Берлин, Москва, Букурещ и другаде Димитър Дончев работи за добруджанската кауза. На международно ниво българинът стига до висша позиция на ръководител и отговарящ за национално-освободителните движения в Добруджа, Бесарабия, Буковина и Трансилвания, намиращи се тогава в кралство Румъния.
След предателство от румънска агентка на партиен пост, дадена му като една от трите свръзки, Димитър Дончев е арестуван в Букурещ на 26 юли 1931 г. Шефът на тайната полиция (сигуранца) в Силистра е извикан след ареста в Букурещ, разпознава го и го посочва като извънредно опасен български конспиратор за кралство Румъния. Въпреки жестоките изтезания в Букурещ местните полицейски и съдебни власти не успяват да сломят българина и да изтръгнат доказателства, за да го осъдят. Изпращат го в румънската казарма в Силистра и пак го подлагат на нечовешки мъчения. Не получават и тук основание за съд. Решават да го отведат в Добрич, намиращ се под румънска власт. На 12 септември 1931 г. стражари извеждат от Силистра с каруца Димитър Дончев и го застрелват край с. Войново „при опит за бягство“.
Българи в Добруджа протестират срещу подлото убийство на своя деец и закрилник. Международната преса излиза в защита на Димитър Дончев-Доктора. Бележити учени и писатели подписват протест срещу смъртта на водача на добруджанското революционно движение.
В родната му къща в Долни Добромир има плоча на румънски език. Неотдавна там бе поставена плоча и на български език.
В неговото родно село, след убийството му по време на румънската кралска власт, българският народ съставя песен, в която има текст: „Какво ми е чудо станало, / чудо и спомен голямо,/ на кого е било чудото,/ чудото е било бе холам/ на този герой Димитър,/ Димитър Дончев – Доктора,/ роден в село Добромир.”
Текстът на песента, изпълнявана от Стоян Пейчев (Славейко Чамурлийски) е:
„Какъв е спомен останал в този Долен Добромир, за кого е бил споменът? Споменът е бил за Митю, за Митю Митев Доктора.
Мама на Митю думаше – „Митю ле, синко, Митю ле, нямаш ли пари да пиеш, нямаш ли дрехи да носиш, че си ми тръгнал да ходиш по тоя партизанлък.“
Митю мама си думаше – „Аз не ща, мамо, богатство, най-искам, мамо, равенство, равенство, още свобода! Радвай се, мамо, радвай се, че имаш сина героя. Радвай се майко, радвай се, че имаш сина героя. Братята роби да отърве, брататя мили, българи. Братята роби да отърве, братята мили, от Добруджа“.
Песента се пази във фонда на Българската национална телевизия.
Последната изпълнителка на песента „Какво е чудо станало“ е била баба Гена от село Сноп, Генералтошевско, живяла в родното село на Доктора.
Години след смъртта на Димитър Дончев добруджанският поет Борис Колев ще напише:
„Прострелян и Доктора падна, подобно отсечен от корена дъб и в Добруджа гладна и жадна изви се вихрушка на жалност и скръб.“
Борбата, жертвите и мечтата за свободна и българска добруджанска земя дават своя принос за възвръщането на Южна Добруджа в пределите на Отечеството през 1940 г. по мирен път с Крайовския договор. При предаване на властта в Добрич на 25 септември румънският генерал свежда глава пред българския генерал при ръкуване.
Заслугите на Димитър Дончев за българска Добруджа са отбелязани през последните 90 години в десетки издания и публикации у нас и в чужбина. В книги на писателя Ивайло Петров, краеведа Атанас Пеев и на добруджанските дейци Иван Георгиев и Николай Минчев има интересни страници и данни за живота и делото на Доктора. Част от тези страници са представени наред с фотографиите в организираната в Народно читалище „Напредък – 1942“ изложба.
Паметници на видния добруджански деец са създадени край лобното му място и в Силистра. В парка на с. Дончево преди 4 десетилетия бе открит паметник на именика на селото. Сестрата Мара на Димитър Дончев присъства на откриването му. Сред жителите на Дончево има много роднини и родственици на добруджанския революционен деятел, преселили се тук след присъединяване на Южна Добруджа през 1940 г. Това също е било определящо село Княз Симеон да се преименува на Дончево през 1947 г., когато новата власт в народната република повсеместно заменя имената свързани с царство България. Освен силните роднински връзки, делата и саможертвата на един национален революционер са надделяли местните хора да не допуснат промяна на името след 10 ноември 1989 г.
Експонираните снимкови и текстови материали са от различни етапи от живота и делото на видния добруджански революционен деятел Димитър Дончев, обрекъл се на родната българска Добруджа изцяло и завинаги. Особен интерес представляват фотографиите от четническия период на Доктора. В тях той – сам или със свои другари, освен оръжия, патрони и гранати – носи бинокъл и докторска чанта.
Димитър Дончев виждаше и се бореше за бъдеще със свобода, справедливост и народовластие не само за добруджанци и българи. Поколения у нас и в чужбина терпърва ще (пре)оценяват по техните дела загиналите сънародници. Изложбата в село Дончево е част от признателността към волния човешки дух, вечен и непреходен в служба на свободата на родна земя и далеч от нея.
Маргарита Лазарова,
Читалищен секретар на НЧ „Напредък – 1942“, с. Дончево, община Добричка

Print Friendly, PDF & Email