05.08.2021

Добруджанска трибуна

Информационна агенция

Анимационен герой, „мъченик“ или най-накрая нещо нормално

Като че ли се очертават нови избори, но всичко зависи от здравия разум на политическите партии в новото Народно събрание
Пламен Янков
Целокупният български народ съвсем се обърка. Ама съвсем. Първо две трети от българите имащи право на глас не излязоха да гласуват. Избирателната активност не достигна и 40%. Инак всички рехаво призоваваха да се гласува. Инак миналото лято се сбираха по площадите да викат „долу“ и „оставка“ знайни и незнайни демократи, псевдодемократи, граждани и подобия на граждани. Всичките до един патриоти. А да гласуват не излязоха.
Нали искахме промяна? Нали Бойко Борисов е проблем и му стигат годините управление. За малко да задмине покойния Тодор Живков, на когото бе бодигард, ако си спомняте. Не го задмина, но остана втори в най-новата ни история по дължина на мандата министър-председател.
Добре де, къде отиде избирателната активност на активните граждани? Никой не казва.
На фона на рехавото гласуване стана това, което всички очакваха. Станислав Трифонов и неговата партия „Има такъв народ“ спечелиха вота. Вярно с малко, но го спечелиха. И какво от това, питат се вече тия, които все пак гласуваха. А още в деня на изборите чувах навсякъде около себе си, че няма смисъл да се гласува и, че резултатът ще е същия като през април. Да, същият е. А не искахме ли някаква яснота и промяна? Що не гласувахте?
Както и да е.

Мъглата продължава да се стеле на политическия хоризонт

Доколко Слави е политик, това е спорно. Но пък явно е политик щом два пъти се явява на избори и постига забележителен резултат като за чисто нова партия. Феномен, който между другото сме наблюдавали. През 1997 г. в лицето на Иван Костов и СДС видяхме „спасителя“. Две години по-късно безобразията от преяждане с власт започнаха. През 2001 г. това приключи, а Костов отиде да си говори с теменужките в Драгалевци.
Пристигна „Цар“. „Месия“, един вид, който само за 800 дни щеше да ни оправи. Ами не ни оправи. Прибра си имотите, уреди си старините и дреме мъдро в Царска Бистрица, Мадрид, или където там си иска.
Дойде и Бойко. Щеше да набие всички и над нашето отечество да се възцари всеобща радост, благополучия и прочие. В крайна сметка добре познатото ни самозабравяне на българските политици не ни се размина и този път. Едва ли е нужно да припомням какво ни се случваше доскоро. Арогантно отношение на премиера, който докато навън имаше протести героично обикаляше с джипката си и управляваше през „фейсбуук“. Не благоволяваше да се появява в парламента, където му е мястото по Конституция, когато го повика Народното събрание. Което впрочем е върховната власт в тази държава. Той просто повярва, че е велик. И че без него дори слънцето не може да изгрее. Дори по някое време в навечерието на изборите на 11 юли заплаши народонаселението с това, че ако той не е на власт ни чакат всякакви ужасии и беди.
Нищо подобно не се случи.

Слънцето пак си изгрява с Борисов или без него

Лошото е, че това което в момента ни се предлага хич не прилича на нещо, което да ни изведе от злополучното ни място на първа по бедност нация в Европа, на страна с най-голяма корупция и държава, която, за учудване на цял свят, продължава да вярва в лъжемесии.
Това се потвърди и на последните избори онзи ден. Българският народ избра партия „Има такъв народ“ на телевизионният водещ Станислав Трифонов. Същия онзи, който бодро пееше „Шат на патката главата“, „Пътнико свиден, пътнико оф“ и се погаври с половината възрожденски песни. Ама това май не го помним, а?
Както и да е, млъкни сърце. И каква стана тя? Избрахме си телевизионен герой, заобграден от също такива, които му пеят хвалебствия. Вчера четох коментар на стената си във фейсбуук, който гласеше: „Добре, че децата не могат да гласуват. Инак щяхме да си изберем Том и Джери да ни управляват.“ Още по-лошо е, сегашните анимации са ужасяващо грозни, в сравнение със симпатичните Том и Джери.
Но… Ние си

избрахме почти анимационен герой,

познат ни единствено от телевизора. Измислен чародей, който ръси това, което хората искат да чуят. Как ще накаже жестоко злодея – в случая Борисов, как за всички деца ще има нови детски градини, как магистралите ще бъдат дадени на концесия, как банки ще бъдат продавани и как за всички ще настъпи всеобщо благополучие. А, и астронавти в космоса обеща. Да сме гледали не към земята ами към звездите, рече. Обещанията са хубаво нещо. Но как ще станат тези работи, анимационният герой не казва.
Вместо това ни пробута свое правителство, съставено от полиглоти. В което няма нищо лошо. А начело се кани да постави Николай Василев, бивш вицепремиер от времето на Симеон Сакскобургготски и Тройната коалиция. И в това няма лошо. Василев е добър икономист и експерт. Останалите от проектокабинета са малко познати.
Но всичко това се случва на фона на все още не свикано ново Народно събрание. Без да има яснота от окончателния резултат от изборите на 11 юли. Без да има връчен мандат на първата или втора политическа сила.
И на фона на вече досадните изявления през фейсбуук. Та всички взехме да се питаме тоя човек на име Станислав Трифонов реален човек ли е или съществува само някъде там в ефира и виртуалното пространство.
От другата страна стои експремиерът Бойко Борисов. Който през последните дни, че и месеци рони само дребни сълзи, че зли хора искат да го убиват и дори не знае дали ще излезе жив от полицията, където го викали за снемане на обяснения.

Вчера пак станахме свидетели на покъртителен спектакъл

по време на брифинг на ГЕРБ с участието на Борисов в главната роля, който наистина ме потресе. На кого е нужно това? Не и на нас, гражданите. Достойното поведение на експремиера е просто да се оттегли в опозиция, колкото и да му е непознато това, и да работи за интереса на държавата като коригира новите управници, които и да са те. Но пък Борисов не е свикнал да е в опозиция. А трябва да свиква.
Тъй наречените партии на протеста „Изправи се! Мутри вън!“ и „Демократична България“ пък са се видели в чудо. И не знаят как точно да действат. Или поне с това впечатление оставаме, гледайки рехавите им следизборни изявления.
Лидерът на БСП Корнелия Нинова пък каза, че ще предложат правителство. Да, така се и постъпва. Но пък кой ли ще го подкрепи на фона на наближаващия хаос, не е ясно.
Въобще над нас се е разтляла мъгла и просветлението, поне към момента, не се вижда. Ама никак не се вижда.
А може пък целта да е служебния кабинет да остане поне до провеждането на президентските избори. Което устройва президента Румен Радев, а и донякъде Станислав Трифонов и неговата кохорта. А защо не и Българската социалистическа партия, която за това време би могла да потегне редици и да предложи реална, а не виртуална алтернатива.
Защото вече ясно се вижда, че на народа, същия тоя дето го има такъв, взе да му писва от виртуалния герой Станислав Трифонов и „мъченика“ Бойко Борисов.
Пък дотогава трябва да си помислим какво искаме – анимационен герой с виртуално управление или нещо сериозно, което да ни измъкне от блатото, в което сами се натресохме.

Print Friendly, PDF & Email