Доц. Д-р Светлана Василева-Бояджиева – Учителят, от който има какво да се научи

Днес в в рубриката Хората до нас Ви Представяме доцент д-р Светлана Желязкова Василева-Бояджиева. Тя е завършила Държавен Електротехнически Университет в Санкт Петербург през 1994 год. Има квалификация „магистър по специалност „Системи за автоматизирано проектиране“. От 1997 до 2000 г. е асистент, преподавател по информатика в Аграрен университет – Пловдив. От 2000 до 2010 г. е асистент по информатика в Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“, където преподава по редица дисциплини по информатика – от базови до специализирани. От 2004 до 2010 г. е докторант по информатика в катедра „Компютърна информатика“ на Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ където след защита на дисертация и е присъдена научна степен  „доктор“ по  Информатика и компютърни науки (информатика). Има множество научни статии публикувани в научни списания на български, английски, руски език. По настоящем е преподавател в областта на информатика, както и  ръководител направление ИКТ в ПМГ – Добрич.

Знаем, че сте родом от Пловдивско. Какво Ви доведе в гр. Добрич?

От Добрич е съпругът ми.

Помните ли какви Ви бяха първите впечатления за нашия град?

Хареса ми, че е спокоен и всичко е „на една ръка разстояние“.

Вие сте педагог. Какво е за Вас учителската професия?

Мога да кажа много по въпроса, но за да не съм многословна ще цитирам любимата ми мисъл: „Учител не е този, който те учи, а този от когото се учиш“.

Коя е била най-голямата изненада, която сте получавала от Ваши студенти и ученици?

Някой иска да се изтъкне (смее се)… И двете най-големи изненади са свързани с питащия – Делян. Едната беше спам акцията, с която моите студенти ме изпращаха, когато напусках колежа на Шуменския университет. Оцених я, чак когато отвътре чухме как служители на колежа късат залепените от външната страна на вратата надписи „На кого ни оставяте доц. Бояджиева?“… Студентите искаха да ми покажат любовта си, нищо лошо не бяха направили, а ръководството на колежа… И когато видях тъжните им лица, тогава чак оцених прощалния им подарък… Ами огромните букети на второкурсниците?…

А другата изненада е от третокурсниците, на които бях курсов ръководител. Поканиха ме уж да се видим преди последната им сесия. А ме изненадаха с дигитална фоторамка с подбрани снимки от съвместната ни работа, А надписите по снимките бяха нещо като оценки, като преподавател и като човек… Вървях към къщи и плачех… За първи път срещнах такава огромна любов! Вие как бихте реагирали?

Какво Ви накара да „замените“ университета със училище за работно място? С ученици по-лесно ли се работи от студентите?

„Шило в торба не стои.“ Така се случи… Дали с ученици е по-лесно? Може би не, но много по-благодарно!

Като преподавател в ПМГ имате множество участия в състезания с ученици. Бихте ли ни разказала за последния им успех?

Последният успех? Може би второто място на отбор „Албена“ на Първото международно състезание за ученици „Карстът – последното бяло петно на планетата Земя“! Аз съставих отбора, а колегата по география ги подготви. Колегите по химия, физика и биология също помогнаха на учениците. Нашият отбор, съставен изцяло от момичета, беше най-слънчевият и най-емоционалният от всички участници! Макар че географията не ми е специалност, а само хоби, съм изключително доволна, че имам принос за страхотното представяне на „албенките“!

В днешно време е много трудно да привлечете вниманието и да мотивирате учениците. Как успявате да ги мотивирате и да жънете успехи в състезания?

Е чак „да жъна успехи“… Ами винаги, когато не им се получава или мрънкат, им казвам, че няма значение мястото или медала. Най-голямата победа е победата над самия себе си.

Ежедневието Ви очевидно е натоварено – администране на техниката в училището, подготовка на уроци, водене на часове, подготовка на ученици за състезания, писане на научни статии . Как успявате да се справите с толкова много и различни задачи наведнъж?

Ами честно да си кажа – не успявам. Винаги остава нещо несвършено или недовършено. Хубаво е, че имам колеги и приятели! А за да успея с учениците, ми помагат самите ученици. Всички те са талантливи в нещо и когато целта съвпада с интересите им, нещата се получават!

Как планирате времето си, поставяте ли си дългосрочни цели или правите графика си ден за ден?

Поставям си дългосрочни цели, но винаги имам едно наум, че може да не се получи или целта да се „премести вляво или вдясно“ или пък въобще да отпадне. Понякога си пиша бележки с точки за седмицата или за следващия ден, за да не забравя да свърша някоя от задачите.

Разкажете как минава обичайно един Ваш ден?

Няма обичайно… Всеки ден е различен.

В кои класове и какви предмети ще преподавате през новата учебна година?

Информатика в 11 и 12 клас и Информационни технологии в 5 и 6 клас. А също и факултатив „Информатика“ в 9 и 10 клас

Какво ще пожелаета на Вашите ученици, колеги приятели за новата учебна година?

Да сме здрави и да успяваме! И да не забравяме да се радваме на малките неща!

Интервю на Делян Василев