Кога са истинските Горещници?

Отговорът е: „През цялото лято”, но, ако трябва да изберем три дни, кои да са те
По българския народен календар започват юлските горещници. Те продължават 3 дни – 15, 16, 17 юли, имат езически произход и са свързани с култа към огъня.През Горещниците не се работи, не се ходи пеша, не се пече хляб, за да се опази трудът от огнени стихии и градушки.
Горещниците се празнуват от хората, в чиито професии се използва огън. Съществува вярване, че който се окъпе по време на Горещниците в лековити води, не се разболява през годината.
Третият от дните се почита в чест на св. Марина като господарка на змиите. Марина била дъщеря на езически жрец, живяла през III в. От 12-год. възраст тя се отдава на християнската вяра. Въпреки жестоките мъчения, не се отказва от нея и след мъченическата си смърт е канонизирана за светица.
Астрономическите горещници се отбелязват на 28, 29 и 30 юли. Разминаването идва заради преминаването към юлианския календар, който с времето се отдалечава от григорианския заради повечето високосни години в него.
Това са най-топлите дни от годината, когато човек трябва да се пази от парещите лъчи на слънцето и да се моли за неговото милосърдие към хората. Всъщност празникът е езически – в култ е издигната огнената стихия и нейната безгранична сила. Горещниците се отбелязват предимно в Северна и в Западна България, но ритуали се извършват и в някои югозападни райони.

В различните райони в страната има различни имена както за Горещниците, както и за отделните дни, през които те се отбелязват. Най-горещото тридневие за годината е познато още като Блъсъци и Германовци, тъй като се смята, че огънят слиза на земята с гръб и светкавици. В Северна България 15-ти, 16-ти и 17-ти са известни съответно като Чурлига, Пърлига и Марина Огнена, а в Южна – Люта, Чурута и Опалена Мария. Седмицата, в която се падат тези дати, се нарича Запалена или Опалена неделя.
В народния календар има много ценни знания, придобити чрез многогодишно и многовековно съзерцание на явленията, сезоните и сроковете, в които те най-често се случват.Някои от тях и досега имат своето място, но много вече не са актуални по една или друга причина.
Т. нар. „горещници“ са в последната група най-малко поради две причини.
Едната е приемането на Грегорианския календар.
Любопитен факт е, че докато Трифон Зарезан продължава да се тачи по стар стил от мнозинството (колцина ваши познати празнуват на църковния Трифон на първи февруари и колко – на 14 февруари?), е възприето горещниците да бъдат изтеглени и вместо на 28, 29 и 30 юли да се празнуват в средата на месеца, на 16, 17 и 18 юли.
Това не е правилно най-вече по климатични причини.
В миналото, когато хората са зависели много повече от природните стихии, тези ритуали са се спазвали стриктно.
През първия и третия ден на Горещниците е трябвало да се стои на сянка, да не се меси хляб и да не се жъне. Доколко  се е променил климатът, заедно с технологиите, показва фактът, че дори в Северна България на повечето места жътвата приключва още към 8-10 юли, и тези предписания, поне в тази им част, са спазени.

Защо е по-правилно Горещниците да бъдат в края на месеца? Защото тогава е климатичното „било“ на лятото, дори според нормите от края на миналия век.
Т.е. в тези времеви рамки за многогодишен период от няколко десетки години е било най-горещата част на лятото.
Нещо повече. От началото на новото хилядолетие в много станции най-горещите дни все по-често са през август, дори в последната му декада, след което вече отслабващото слънце по-трудно поддържа екстремни температури, въпреки че същите не са изключени при достатъчно интензивен пренос на тропични въздушни маси от юг, където все още е най-горещият период в годината.
Ако преди 150 или 200 години в Северна България общият температурен фон на лятото е бил достатъчно нисък, за да се впечатлят хората и отделят няколко особено горещи дни, то в Южна България още тогава горещините са били достатъчно продължителни, за да не прави впечатление конкретен горещ период.
Това  е най-вероятното обяснение защо въпросните горещници са се отбелязвали  главно на север и по високите по-прохладни западни полета.
Днес вече не е така – предимно горещо е от юни до септември. Неколкократно преминатата 40-градусова бариера още в началото на лятото доказва това.
Според вярванията, по времето през Горещниците може да се определи какво ще бъде то съответно през следващите януари, февруари и март.
Промяната на климата в съвременността създава още по-голяма нестабилност на процесите в атмосферата, особено в умерените области, където е страната ни, които често стават арена на противопоставяне на горещите и студени въздушни маси и където прогнозирането на времето за повече от няколко дни напред често е невъзможно.
А Горещници тепърва предстоят още тази седмица, както и поне няколко пъти до края на лятото.
ДТ