Ивайло Мирчев: Крайно време е да приемем наредба за регулация на свободното къмпингуване
Кметове на крайморски общини: Проблем са боклуците, които ние почистваме, а те са тонове
Проблемът с дивото и свободното къмпингуване е много сериозен и е крайно време да направим пътна карта на проблема и да приемем наредба за регулация. Това заяви народният представител от “Продължаваме промяната – Демократична България” Ивайло Мирчев по време на кръгла маса на тема „Регулация на дивото и свободното къмпингуване“, която се проведе във вторник по негова инициатива в Народното събрание.
Мирчев, който е организатор на дискусията, пое ангажимент за създаване на работни групи по проблема и заедно със заинтересованите страни да постави краен срок на всички процеси. “Тази дискусия е достатъчно ясен ангажимент на достатъчно на брой политически сили, че е време да преминем към реални стъпки, а не това да бъде поредният разговор, в който не се е стигало до никакво решение”, каза той.
Депутатът от ПП-ДБ Илина Мутафчиева подкрепи тезата на Ивайло Мирчев и призова към търсене на работещ механизъм за регулация на дивото и свободното къмпингуване. “Има много и различни начини къмпингуването да бъде регулирано по един природосъобразен начин и така да позиционираме България като едно прекрасно място за такъв вид туризъм”, допълни тя.
Към настоящия момент, въпреки забраната в Закона за устройството на черноморското крайбрежие (ЗУЧК), стратегия за регулация на дивото къмпингуване липсва. От 2016 г. насам приемането на такава наредба бива многократно отлагана.
На дискусията присъстваха още представители на Министерство на околната среда и водите (МОСВ), Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и Министерството на туризма (МТ), кметове и представители на неправителствени организации. Те се обединиха около идеята за създаване на наредба за регулиране на свободното къмпингуване.
Директорът на дирекция „Устройство на територията и административно-териториално устройство“ към МРРБ Пенчо Димитров очерта трите цели на наредбата – определяне на условията и реда за местата за временно разполагане на палатки, кемпери и каравани, правилата на устройването и ползването им и нормативите за престоя в тях.
Кметът на Шабла Мариян Жечев и кметът на Царево Георги Лалчев посочиха замърсяването като един от основните проблеми при къмпингуването, което няма регулация. По думите им средствата, които се събират от местните хора за такса смет, отиват за нерегламентирани сметища и всички терени около плажовете.
Лалчев засегна и темата за застрояването по Черноморието. “Много бих искал да затворя една обсесия, която се налага сред обществото за това, че жителите по морето имат изключително огромното желание да застроят и блокират цялото море. Това не е така. В нашите планове и програми винаги сме предвиждали възможности за това да има големи територии за осъществяване на такъв вид туризъм”, каза той.
Люба Батембергска от Българската фондация «Биоразнообразие»(БФБ) заяви, че къмпингуване се прави на територията на цялата страна и има сходни проблеми, като най-интензивни са по Черноморието. И изрази надежда, че приемането на необходимата регулация ще разреши проблемите при дивото и свободното къмпингуване. “Къмпинг туризмът е един от туристическите продукти, които са много добре разработени в България с минимално целево инвестиране от държавата”, каза още тя.
Най-големият проблем с дивото къмпингуване за местната власт по Черноморието се оказва събирането на боклука. Само в Шабла се генерира 500 тона боклук годишно.
А този боклук се събира единствено с пари от местни такси смет, събрани от хората, които живеят и развиват бизнес в малките населени места.
В България все още не се прави разлика между диво къмпингуване, свободно къмпингуване и правене на бивак. Няма и нормативен акт, който изрично да забранява дивото и свободно къмпингуване. Единственото ясно е, че в национални и природни паркове не може да се бивакува и да се пали огън.
До края на годината би трябвало работната група да създаде нормативни правила, които да уредят свободното къмпингуване. Плаж „ Крапец – север ” край Шабла от години събира свободни къмпингари. Ани Иванова и нейният брачен партньор Владимир са за това да има написани правила за свободно къмпингуване. Против са обаче то да бъде неразрешено, каквито са опасенията им от подготвяната разпоредба. „ Съгласни сме, в случай че би трябвало, да се събира такса. Шабла, Крапец, Дуранкулак имат потребност от средства за отпадъците, които изхвърляме ”, добави Ани.
Именно казусът с отпадъците посочи кметът на Шабла Мариян Жечев пред депутати и специалисти от държавните институции, които би трябвало да изготвят наредбата за свободното къмпингуване. „ Годишно в тези зони събираме над 500 тона боклук и това го заплащат всички наши съграждани ”, акцентира той.
Вече четири години страната прави опит да дефинира правила за свободното къмпингуване, откакто през 2019 година бяха признати промени в Закона за устройство на черноморското крайбрежие, които на процедура не разрешиха къмпингуване тук-там. Местата трябваше да бъдат разказани в разпоредба. От тогава до този момент наредбата е в процес на написване.
ДТ
