Тътенът на генералския конфликт между германеца Аугуст фон Макензен и българина Стефан Тошев още отеква в просторната добруджанска равнина

Писателят-изследовател Георги Казанджиев подготвя и книга за участието на берабски българи в държавното управление на България
„Конфликтът между генерал-фелдмаршал Аугуст фон Макензен и генерал Стефан Тошев /1.IX.1916 – 27.XI.1916 г./” е 70-ата книга на писателя-изследовател Георги Казанджиев. Остротата, но и колоритността на този генералски конфликт провокира Казанджиев да го разкаже, като акцентът е върху достойнство и героизма на българските войници и техните командири по време на легендарните боеве при Тутракан и Добрич през 1916 г., известни като Тутраканската и Добричката епопея, когато Добруджа е освободена.
„В българската войска от 1878 до 1945 година включително има 22-ма пълни генерали. Сред тях ярко се откроява ген. Стефан Тошев – освободителя на град Добрич и Добруджа в периода септември 1916 г. – януари 1917 г. Когато България се включва в Първата световна война, има назначен главнокомандмащ, началник на щаба му. Съюзниците – Германия и Австро-Унгария, назначават генерал-фелдмаршал Макензен за главнокомандващ на Източния фронт. При това положение българското Главно командване се стреми да не даде приоритет на съюзническото командване, начело с ген. Макензен. Причината е само една – че съюзниците искат в Добруджа да се водят отбранителни боеве, а плановете на българския Генерален щаб са да се проведе светкавично нападение. Аргументите са, че българското разузнаване донася, че царска Русия ще се включи в битките с три тежковъоръжени кавалерийски дивизии, очаква се и една сръбско-хърватска дивизия. При първата среща между генералите Макензен и Стефан Тошев, назначен за командващ на Трета българска армия, на жп гарата на Горна Оряховица двете страни представят своите планове. При тази среща става ясно, че германският план предвижда част от българската Трета армия да се отбранява в Добруджа, а друга част да бъде изпратена в Румъния, където австрийските войски търпят поражения от румънците. Тогава ген. Стефан Тошев по най-категоричен начин отхвърля немското предложение и налага своя план. Това всъщност е план на българското Главно командване, утвърден от цар Фердинанд. Още в този момент се поражда завистта на ген. Макензен, който до този момент не е свикнал някой да не му се подчини или друг да наложи своята воля. Ген. Стефан Тошев е дребен на ръст, но пък е с веобхватен военен ум” – разказва за началото на генералския конфликт Г. Казанджиев.