16.04.2021

Добруджанска трибуна

Информационна агенция

Сърдечната недостатъчност е по-опасна от рака и най-големият убиец на нашето съвремиe

Визитка: Д-р Милка Михайлова е специалист по вътрешни болести и кардиология с дългогодишна практика. Работи като доболничен кардиолог в ДКЦ II – Добрич. През кабинета й преминават хиляди пациенти. Ежедневно следи новостите в областта на практичната кардиология и европейските препоръки. Един от най-уважаваните кардиолози в Добрич споделя своите наблюдения върху пациентите в сегашната трудна ситуация.

КОВИД-19 влоши ситуацията с тези болни, смята специалистът-кардиолог д-р Милка Михайлова
-Д-р Михайлова, вие сте един от участниците в националната кампания „Живот със сърдечна недостатъчност“. Според Дружеството на кардиолозите в България Сърдечната недостатъчност е по-опасна от рака, но е подценявана от пациентите и обществото. Какво показват Вашите наблюдения?
-Да, и по моите наблюдения е по-опасна от рака. В зависимост от тежестта на заболяването и оплакванията на пациентите, сърдечната недостатъчност се разделя на т.нар. функционални класове – степени на тежест. Те биват първи, втори, трети и четвърти. Половината от болните от четвърти клас сърдечна недостатъчност умират в първата година, а всички останали живеят средно 5 години след диагностицирането. Докато в съвременната медицинска практика има примери за много онкологично болни, които живеят дълги години след диагностицирането, много повече от 5 години, и дори постигат пълно излекуване. За съжаление пълно излекуване на сърдечната недостатъчност засега не е възможно.
Много силно въздействие върху пациентите и обществото има и индивидуалната адаптация към проявите на заболяването. Сърдечната недостатъчност изважда пациента от нормалния му начин на живот и практически бързо го инвалидизира. Болните трудно понасят задуха при физически усилия или покой. Задухът води до силна тревожност, което предизвиква сърцебиене и още по-силен задух. Ако в семейството има болен със сърдечна недостатъчност, това е предизвикателство за цялото семейство.
-Какво представлява заболяването, какви са симптомите му?
-Сърдечната недостатъчност е най-големият убиец на нашето съвремие. Тя е крайният път на всички сърдечно-съдови заболявания. Сърцето е мускул, който изпомпва кръвта в тялото. При сърдечна недостатъчност сърцето не изпомпва правилно кръвта и често е уголемено, тъй като се натоварва повече. Причините за това са различни – инфаркт, високо кръвно налягане, увредени сърдечни клапи, нарушен сърдечен ритъм, вирус, засегнал сърдечния мускул, прекомерна употреба на алкохол и наркотици, генетично обусловени сърдечни дефекти, някои лекарства за химиотерапия, бременност. Понякога просто не знаем каква е причината.
В зависимост от стадия на болестта, пациентите могат да имат много и различни симптоми и следва да обърнат внимание на всеки от тях. Симптоми, свързани със задръжка на течности – задух, недостиг на въздух, наддаване на тегло, подуване на краката. Симптоми, свързани с намален приток на кръв към организма – умора, замаяност, ускорен пулс. Други симптоми – безапетитие, запек, болки в корема в дясно, нощно уриниране. Сърдечната недостатъчност е сериозно сърдечно заболяване. Добрата новина е, че то е добре проучено и за него съществуват и са разработени редица ефективни терапии.
-По данни на НЗОК за миналата година, болниците в Добрич са отчели близо 1000 хоспитализации по повод Сърдечна недостатъчност. Два пъти повече са хората, които са диспансеризирани с тази диагноза. Малко или много е това? Увеличават ли се тези болни с годините?
-По статистически данни Добрич е една от областите с най-малко хоспитализирани пациенти със сърдечна недостатъчност. Пациентите със сърдечна недостатъчност се увеличават с годините поради няколко фактора: организационни рестрикции на Здравната система, което не позволява чести консултации със специалист-кардиолог, липса на достатъчна финансова подкрепа от Здравната каса при предписване на скъпоструващи лекарства, непридържане на пациентите към съответната терапия и съпротива да приемат какъвто и да е нов медикамент.
Заболеваемостта от сърдечна недостатъчност за общата популация е 2-3%; след 70-годишна възраст нараства на 8,4%, а след 80-годишна – на 10%. Пациентите със сърдечна недостатъчност са едни от най-хоспитализираните. Около 50% от пациентите, които се изписват от болница, отново постъпват поради влошено състояние. Амбулаторната грижа за тези хора, особено в първите 6 месеца след хоспитализацията, е изключително важна. Тук е мястото и ролята на тези т.нар. амбулаторни клиники и кабинети за проследяване на пациенти със сърдечна недостатъчност. България за разлика от много други страни няма разработени държавни програми за грижа след изписване от болница по повод на такива пациенти.
-Как се чувстват и обгрижват тези болни в ситуацията на КОВИД-19? Получават ли лесен достъп до специалист-кардиолог?
-Нашите кабинети са отворени за тези болни от началото на пандемията, за да бъдем в помощ на хронично-болните пациенти. Достъпът до нас е изключително лесен. За съжаление, обичайният ритъм на прегледи и консултации е нарушен. Пациентите не търсят лекарска помощ своевременно и отказват хоспитализация. Обръщам се към всички пациенти със сърдечна недостатъчност – не чакайте до последно, обръщайте се към кардиолог, когато почувствате, че нещо в ежедневието ви не е както трябва, че не се чувствате добре. Не бива да чакате! Всеки пациент със сърдечна недостатъчност трябва да знае, че всяка година има право на 4 прегледа с ЕГК, веднъж годишно – ехокардиография и биохимични изследвания.
-Кои са новостите в лечението на това заболяване? Колко години може да преживее човек с такава диагноза?
-Основното предизвикателство при пациентите със сърдечна недостатъчност е да удължим живота, както и да подобрим неговото качество. За съжаление, за да получи модерно лечение, покрито от НЗОК, пациентът трябва да е с напреднал стадий на заболяването. Тогава уврежданията са трайни и необратими , а модерната терапия би ги забавила. В практиката си имам прекрасен пример с такъв пациент – мъж на 60 години, с недобре контролирано високо кръвно получава обширен миокарден инфаркт. Приет е по спешност в кардиологично отделение, направена му е коронарография, поставен е стент. След изписването му той не може да мине 5-6 крачки, без да се задъха. Днес, седем години по-късно, той живее един нормален живот. Може да извършва обичайните си дейности, да бъде активен. Но стриктно се придържа към терапевтичния режим, взема си редовно лекарствата и изпълнява препоръките.
-Можем ли да се предпазим от сърдечна недостатъчност и как пациентите могат да си помогнат сами?
-Можем, разбира се! Като лекуваме системно и последователно артериалната хипертония, поддържаме постоянна програма за физическа активност, разпределяме равномерно силите си, и ако енергията ни е намаляла, почиваме и не се напрягаме. Храним се с малки порции, но по-често, ограничаваме солта, кофеиновите напитки, черния чай, кока-колата, отказваме се от тютюнопушенето и алкохола.

Print Friendly, PDF & Email