31.05.2024

Проверка на служебния министър на труда и социалната политика искат депутати от „БСП за България” в подаден до главния прокурор сигнал

В Парламента днес те ще отстояват отново позицията си минималната работна заплата в страната да е 850 лева
Сигнал до главния прокурор на Република България Иван Гешев са подали народни представители в 48-омото Народно събрание от парламентарната група „БСП за България“ за проверка на действията на служебния министър на труда и социалната политика, съобщи в кулоарите на Парламента народният представител от БСП от Добричка област Мая Димитрова. Той е по повод на действия на служебен заместник министър-председател по социалните политики и служебен министър на труда и социалната политика за реализиране на инвестиции и разходване на средства по Плана за възстановяване и устойчивост на Република България, в частта му по компонента „Социалното включване“ и във връзка с Решение на Министерския съвет № 1023 от 15.12.2022 г.
„През 2022 година окончателно бе приет и утвърден Националният план за възстановяване и устойчивост на Република България. Основните цели на плана са да способства икономическото и социално възстановяване от кризата, както и да създаде една по-устойчива, справедлива и успешна икономика.В преследване и за постигането тези цели чрез плана са изработени набор от мерки и реформи, които не само да възстановят потенциала за растеж на икономиката, но и да го развият и повишат. Един от четирите стълба, върху които е структуриран планът е „Справедлива България“. Политиките и реформите по този стълб са разпределени в три компонента, един от които е „Социалното включване“. Този компонент цели насърчаване на социалното включване на уязвимите групи и повишаване на качеството и разширяване на обхвата на предоставяните социални услуги, въвеждане на интегрирани подходи при предоставянето на социални услуги, както и развитие на интегрирани услуги. Проектът с наименование „Развитие на социалната икономика“ е на обща стойност от 26 659 744.60 лв. с ДДС. Той е разработен в два компонента, по Компонент 1 финансирането е в размер на 23 502 669,73 лева с ДДС, по Компонент 2 финансирането е в размер на 3 157 074,87 лв. с ДДС. Целта на Компонент 1 е развитие на регионален подход на политиката по социална и солидарна икономика и създаване на фокус-точки, с цел модернизиране на предприятията на социалната и солидарна икономика. – създаване на фокус точки (регионални центрове)”, се посочва в сигнала.
„Дейността включва идентифициране на местата за позициониране на фокус-точките, закупуване на помещения и др.Тук за първи път в проекта се появява закупуването на помещение. До този момент се говори за създаване, изграждане и придобиване на помещения за фокус точките. Но обръщаме внимание, че и тук отново първо е посочено идентифицирането на местата за фокус точките и след това закупуването на помещения, като може би се има предвид закупуване там, където е невъзможно да бъдат придобити по друг начин. Проектът разпределя индикативно финансовия ресурс, според типа разход. По Компонент 1 разпределението изглежда така: Изграждане/рехабилитация на инфраструктура (СМР) – 0,6 %; Физически капитал (закупване на машини и съоръжения) – 52,4 %; Човешки капитал (повишаване на умения, преквалификация …) – 7,7 %; Труд (разходи за трудови възнаграждения, консултантски услуги …) – 22,2 %; Технология (разходи за придобиване на НМДА – патенти, софтуер…) – 17,1%. Т.е., разпределение на финансов ресурс за закупуване на помещения няма. В изпълнение на дейностите по този компонент (придобиване на помещения за създаване на фокус точки) Министерският съвет приема Решение 1023 от 15.12.2022 г., с което възлага на министъра на труда и социалната политика да сключи договор за покупка в полза на държавата на три недвижими имота. От решението е видно, че от частни субекти в трите града (Пловдив, Бургас и Габрово) се закупуват три имота на обща стойност 2 170 300 лева. Недоумение буди процедурата, по която държавата купува избраните от нея имоти. Публикуваната обява и примерната оферта към нея имат доста общ и семпъл характер. Няма методика, по която се определя реалната справедлива пазарна цена за региона, в който се купува имотът. Няма методика и процедура, по която се оценяват и класират кандидатите. Няма обявен орган, извършващ оценка на подадените оферти. Няма образец на протокол за извършените действия и взети решения на решаващия орган.Остава неясно какво налага харченето на проектен ресурс и закупуване на помещения за изграждането на регионални центрове по проект „Развитие на социалната икономика” при условие, че има подходящи и свободни помещения, държавна собственост в голяма част от градовете на България. Ръководството на Министерството на труда и социалната посока в последното редовно правителство бе насочило усилия за придобиване на помещения от държавния фонд и това е нормалното действие в този случай.Не е ясно и как са определени градовете, в които ще се изграждат регионалните центрове, на какви параметри (по направената от министерството обява) отговарят купените помещения и на каква цена са закупени.Не е ясно каква е процедурата, по която са определени печелившите оферти, защото липсва методика за класиране на кандидатите. Не е сигурно дали има регистри или протоколи за подадените оферти. Подалите оферти по обявата на министерството дори не са уведомени по никакъв начин за резултатите.Липсата на ясни, точни и прозрачни критерии за подбор и оценка на офертите, заедно с отсъствието на обосновка за това защо се пристъпва към купуване на имоти, провокират съмнение за измама и корупция. В тази посока има и конкретни обстоятелства – например закупеният за целите на проекта имот в Габрово за 529 600 лева, дълго време се е продавал от собственика, чрез местна агенция за недвижими имоти, за 168 000 евро. Като в деня, следващ решението на Министерския съвет, цената в сайта на агенцията е променена в съответствие с цената, определена в него. Възможно е така да стоят нещата и с имотите в другите два града.
Възникват и сериозни въпроси като цяло за реализирането на проекта – какъв е общият ресурс на похарчените средства за закупуване на помещения в определените шест града на страната, как този ресурс ще редуцира общата сума, определена за изпълнение на проекта, как ще се отрази на останалите дейности, предвидени в проекта”, са част от посочените аргументи в сигнала.
„Молим да бъде извършена проверка на дейността на Лазар Лазаров – служебния заместник министър-председател по социалните политики и служебен министър на труда и социалната политика, свързана с реализиране на инвестиции и разходване на средства по Плана за възстановяване и устойчивост на Република България, в частта му по компонента „Социалното включване“ и във връзка с Решение на Министерския съвет № 1023 от 15.12.2022 г., която да установи какви са предприетите от него действия, отчетен ли е общественият интерес, защитени ли са интересите на Българската държава и на Европейския съюз, има ли допуснати нарушения на законови и подзаконови нормативни актове и допуснати ли са корупционни практики при реализиране на този проект”, е искането на депутатите от левицата от главния прокурор.
Мая Димитрова посочи още, че днес народните представители от „БСП за България” ще отстояват отново в Парламента позицията си минималната работна заплата да е 850 лева при обсъждането на проекта за промени в Кодекса на труда. ДТ

Print Friendly, PDF & Email