06.07.2022

Добруджанска трибуна

Информационна агенция

Правителството падна!

Със 123 на 116 гласа и нито един въздържал се кабинетът на „Продължаваме промяната“ остана в историята
Правителството на „Продължаваме промяната“ с министър-председател Кирил Петков падна по време на гласувания вчера малко след 19 часа вот на недоверия към правителството, поискан от ГЕРБ-СДС. Със 123 гласа „за“ и 116 против кабинетът на ПП, БСП, ДБ и ИТН отиде в историята. Както се очакваше за падането на правителството гласуваха депутатите от ГЕРБ, ДПС, „Има такъв народ“ и „Възраждане“.
Гласуването се проведе на фона на антиправителствен протест, подкрепен от привърженици на ДПС и „Възраждане“. Успредно с това се провежда и многохилядна демонстрация в подкрепа на кабинета. Мерките за сигурност около Народното събрание бяха засилени.
Така 99-ото правителство на Република България стана първото, паднало след вот на недоверие в парламента.
Заседанието в Народното събрание вчера преди обяд беше закрито след три неуспешни опита за събиране на кворум. След първата дадена почивка от председателя Мирослав Иванов, се регистрираха само 115 души, а опозицията от ГЕРБ, ДПС, ИТН и „Възраждане“ не се регистрираха.
След което Иванов обяви, че дава още 20 минути почивка до 09.50 ч., когато отново нямаше кворум.
Първа точка на заседанието вчера трябваше да бъде избор на нов председател на парламента, след като Никола Минчев беше отстранен от длъжността.
Във вторник път депутатите дебатираха вчера по вота на недоверие срещу кабинета „Петков“.
ГЕРБ, които са вносители на вота, имат 67 депутати. Против правителството са също и от ДПС, ИТН и „Възраждане“, или общо 125 гласа.
За кратко възникна напрежение между депутатите след нецензурна реплика от страна на вицепремиера Асен Василев.
„Това, което чувам, са популистки лозунги и икономическа философия, която, ако мога с едно изречение да обобщя е, да „да го ду*хат бедните“, извинявам се за грубия език, но това е икономическата философия, която Вие проповядвате. Да не вдигаме пенсиите, защото щяла да се вдигне инфлацията.“, изрази се цветущо Василев в отговор на изказвания от опозицията, което предизвика бурно неодобрение в залата на НС.
„Днешният ден е изключително важен за България. Дебатите и последващото гласуване ще определят посоката, в която ще поеме страната ни“. Това заяви изпълняващият длъжността председател на Народното събрание Мирослав Иванов преди началото на дебатите в зала. „Към тази зала днес са насочени погледите на нашето общество с надежда и очакване“. Това каза още Иванов и призова всички в залата да дадат пример, като покажат, че демокрацията и духът на парламентаризма в България са живи. „Нека проявим взаимно уважение, въпреки идейните и идеологическите си различия. Нека днес аргументите да победят политиканстването. Моля ви днес да покажем, че в тази зала има достойни и почтени хора. Моля всеки от вас да се разграничи от език на омразата, от недостойно и непристойно поведение, от физически контакти и сблъсъци, тъй като днес ще прилагаме правилника в цялата му строгост“, категоричен беше Иванов. „Днес предстоят важни гласувания, надявам се, че няма да има народни представители, които да бъдат лишени от правото си на глас“, заключи Иванов.
Засега на управляващите не им достигат гласовете за отхвърляне на вота, но при самото гласуване в залата конфигурацията може да се промени.
От ПГ на ГЕРБ-СДС взе думата депутата Кирил Ананиев, който обясни финансово-икономическите мотиви за вота на недоверие: рекордна инфлация след фалита на България 1996-1997 г., като инфлацията при храните е 23%, а България е първенец по ръст на потребителските цени в ЕС, обясни Ананиев. „Към момента планираният дефицит е 3,2% от БВП, с актуализацията това ще бъде превишено“, прогнозира финансистът. По думите му датата 1 януари 2024 г. е застрашена за влизане в еврозоната поради евентуално неизпълнение на Маастрихтските критерии, забавяне на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост и други оперативни програми.
„България вече липсва от международната карта на инвестиционните проекти“, заяви още той. Сред другите мотиви са загубената на покупателната способност на населението.
Премиерът Кирил Петков отговори на тези критики. „Едни български фирми са успели да изнесат продукция на високи цени на външните пазари. Това се случва поради една от две възможни причини: по-висока добавена стойност или инфлация на външните пазари, но не може да бъде заради инфлацията в България. Това не може да е икономически аргумент. Подобен тип икономически внушения бяха правени непрекъснато в последните 6 месеца“, опроверга министър-председателят изнесените данни на Ананиев.
Какъв икономически срив при 4% растеж през първото тримесечие, попита Петков. „Тогава България имаше по-висок растеж от Германия, която имаше растеж от 3,7%, но вие това няма никога няма да го чуем от вас“, заяви Петков и изброи успехите в социално-икономическата програма на кабинета до този момент:
„Увеличихме МРЗ от 650 на 710 лева, подкрепихме младите семейства с допълнително данъчно облекчение, за пръв път имаме безплатни ясли и детски градини, 100 млн. за спортни и детски лагери. Увеличихме минималната пенсия от 300 до 370 лева, а сега през юли сме предложили за стигне до 467 лева. Това е безпрецедентно увеличение на пенсиите, каквото не е случвало в последните 12 години“.
Той изтъкна и увеличението на учителските и лекарските заплати – на лични лекари, медицински сестри и специалисти, както и допълнителни средства за хората с увреждания, компенсациите за тока за бизнеса, а битовият ток е останал неувеличен. И посочи заложените мерки в актуализацията, сред които намаляването на ставката на ДДС за хляб до 0%, както и отстъпката за зареждане на гориво. Той обясни, че цената на газа се е увеличила три пъти, но това не се споменава от опозицията като причина за инфлацията
Премиерът също коментира, че дългът на България е намалял от 31,2 млрд. лева от края на 2021 г. до 30,5 млрд. лева. По данни на Евростат България е третата страна в ЕС с най-нисък дълг спрямо БВП след Естония и Люксембург. Той също така отрече твърденията, че фискалният резерв е останал празен. „Имаме 9,3 млрд. лева при минимално изискване 4,5 млрд. лева. Потвърден е положителният кредитен рейтинг“, изтъкна още той.
„Отвоюването на границата на „Капитан Андреево“ – 7 министри за 10 години не забелязаха на „Капитан Андреево“, че фирма близка до човек с име Размиг Чакърян, известен като Ами, реално беше приватизирал входната точка между Азия и Европа“, заяви още Петков.

Print Friendly, PDF & Email