23.05.2022

Добруджанска трибуна

Информационна агенция

Потомците на актрисата Адриана Будевска в Аржентина благодарят на Добрич

След като бе реконструирана Къщата музей на Адриана Будевска в гр. Добрич и бе възстановена експозицията в нея, специалистите в Регионалния исторически музей в града получиха искрен поздрав от потомците на актрисата от далечна Аржентина:
„Тъй като бяхме много млади, България винаги е в сърцата ни. Моите вечни благодарности към целия този прекрасен екип за огромната работа, която вършите, за да запазите жива паметта и признанието на баба ни Адриана Будевска. Tази изложба чудесна е! Много благодаря от все сърце!
Адриана и Гилермо Ганчеви“
Това сърдечно послание ни провокира да припомним кои са Гилермо и Адриана Ганчеви. За да го направим обаче, е необходимо да актуализираме и предисторията.
Адриана Будевска пристига в Буенос Айрес (Аржентина), тръгвайки на 20 август 1937 г. от Хамбург с кораба „Генерал Озорио“. Отправя се към далечната страна, тъй като там живее нейният единствен останал син Венелин Ганчев. Венелин Христов Ганчев е роден на 28 октомври 1906 г. в София. Той е едва на 22 години, когато с кораба „Валдивия“ потегля от Марсилия за Аржентина, където пристига през октомври 1928 г. По време на пътуването научава донякъде испански език, тъй като носи със себе си руско-испански речник и книги. Преди това, от 1925 до 1928 г., известно време живее и работи при своя вуйчо Ганчо Будевски в Турция – по времето на Кемал Ататюрк.
Адриана Будевска пристига в Аржентина с тежък товар от горчиви спомени – загубата на нейния съпруг – артиста Христо Ганчев (1877 – 1912 г.), починал от тиф по време на Балканската война, и на децата ѝ: Боян (1904 г.), който живее само четири часа след раждането си; Галя-Христинка – на 6 години (1912 – 20.10.1918 г.), станала жертва на т.нар. испански грип, и Гани – на 26 години (1902 – 15.08.1928 г.), убит като студент в гр. Торино (Италия) по време на комунистически митинг. От пристигането си до напускането на Аржентина през 1948 г. Адриана Будевска живее заедно със сина си в град Буенос Айрес, в квартал „Матадерос“, на улица „Сан Педро“ № 5 070.
Актрисата е посрещната много добре. Обичана и почитана е от цялата българска общност и канена от Българската легация на всички празници и чествания.
Интересна е съдбата на единственото останало дете на актрисата. В далечната страна, въпреки че е емигрант, Венелин Ганчев успява да си намери работа благодарение на своите широки технически познания и на богатата си обща култура. Освен български език той владее перфектно турски, немски и английски език. Владее говоримо също френски, италиански език и есперанто. Започва работа в една малка фирма за транспорт с автобуси като механик и остава в нея в продължение на десет години. През това време завършва курс за пилот на самолет, специализирайки се в механиката на самолетите, което му позволява да постъпи в Дирекцията на гражданската авиация в Аржентина. Във Военновъздушните сили на Аржентина успява да развие своето голямо призвание като техник специалист по въоръжение и авиомеханик. През 1947 г., работейки във Военновъздушните сили, започва да разработва проект за превозно средство, което да лети в Космоса. Това му донася някои неприятности, тъй като тогава интересът към НЛО е голям и го критикуват за неговото „невежество“, но той не изоставя своята изследователска дейност и развитието на проекта. Намира последователи сред някои пилоти от Военновъздушните сили на Аржентина. Един от неговите последователи публикува различни книги и основната от тях, отнасяща се за НЛО, е илюстрирана с дизайна на „Космоплан“ на Венелин Ганчев. През 1957 г. руснаците започват завладяването на Космоса със „Спутник“, което предизвика някои от членовете на Военновъздушните сили да поискат извинение от Венелин Ганчев за това, че не са подкрепили неговите усилия за разработването на космически апарат.
Изследванията на Венелин Ганчев, проектите на всички апарати, изобретени от него, са притежание на децата му, които ги пазят между живите спомени за големия му талант. Когато го информират официално, че не могат да финансират изследването за пътуване в Космоса, тъй като не са предвидени подобни средства в бюджета на Аржентина, го съветват да не се отчайва и да продължава опитите. Ганчев се амбицира неговата идея да бъде изпратена на Военновъздушните сили на САЩ. По онова време още не съществува НАСА. Получава много окуражителен отговор относно новаторството на проекта „Космоплан“. Американците обаче се интересуват от източника на задвижване на апарата, тъй като тогава САЩ не са в състояние да изведат космически кораб извън сферата на земното притегляне. Така се образува „Аржентинска интерпланетарна асоциация“, независима организация, в която го канят да изнесе лекция по темата. Изслушан е внимателно и насърчен от членовете, сред които са инженери от различни специалности и националности. Признават приноса му в сферата на космическите изследвания, които в онази епоха са в своето начало.
В ежедневната си работа като механик Венелин Ганчев обикаля цялата страна, за да приведе в действие летателни апарати в различни провинции. Всеки път, когато поправя една машина, преди да я обяви годна за полети, отива лично да лети, за да потвърди, че всичко функционира перфектно, което предизвиква голямо уважение сред неговите колеги. „Ако го казва Ганчев, значи е перфектно“ – обичат да казват те. Той така и не се пенсионира. Умира на 74 години на 27 февруари 1981 г. от инфаркт на брега на Атлантическия океан, в един летен курорт, известен като „Мар де тужу“. Винаги казва: „Никога не спирай да работиш!“. А също: „Ако една машина я е направил човек, аз мога да я поправя“. Според децата му: „Неговите рисунки, проекти и инструменти са едно продължение на духа му на земята. Докосвайки ги, чувстваш енергията на неговата интелигентност и труд, пример за това, че българите са известни като хора на труда“. Затова Венелин Ганчев често казва: „Аз мога, българин съм“. Наследниците му смятат, че е необходимо да напишат за него цяла книга, за да му отдадат заслужената почит.
През януари 1943 г. Венелин Ганчев се жени за Ева Мария Алексина Бург – дъщеря на французи. Интересна е комуникацията на Адриана Будевска с нейната снаха. Уговорката е Евита, както я наричат, да говори на испански, а Будевска да ѝ отговаря на френски език. Така актрисата усвоява доста бързо испански език. Самата Ева е преподавателка и концертираща пианистка. Артистични натури, двете обичат да се разхождат заедно и най-вече да се наслаждават на спектаклите в театър „Колон“ – както на концертите, така и на оперните представления. След събитията обикновено подробно ги коментират вкъщи.
Първородното дете на Венелин Ганчев е Гилермо Карлос Ганчев. Роден е в Буенос Айрес на 2 януари 1944 г. Завършва университет със степен „Лиценциат по криминалистика“. След това защитава докторантура по криминалистика. От 1963 до 1996 г. работи в Аржентинската федерална полиция. Излиза в оставка с чин на главен комисар (отговаря на генерал). Преподавател е по криминалистика в Училището за кадети на Федералната полиция, в Училището за подофицери и в Университета на Федералната полиция. От 1997 до 1999 г. е съветник на ICITAP (International Criminal Investigative Training Assistence) – Програма на Департамента за правосъдие на САЩ в Централна Америка, Ел Салвадор, Хондурас, Никарагуа, Гватемала, Коста Рика и Панама. От 2000 до 2010 г. работи в Дирекция за сигурността на Камарата на сенаторите на провинция Буенос Айрес и след това като технически съветник на Дирекция за сигурността и контрола на Националната камара на депутатите. Излиза в оставка през април 2018 г. след 57 години работа. Автор е на книгата „Чудотворката на българския театър Адриана Будевска Ганчева (1878 – 1955)“. Книгата е представена на 44-тата международна изложба панаир на книгата в Буенос Айрес през месец април 2018 г., а през месец август е изложена на специален щанд на празника „Буенос Айрес чества България“, като предизвика определен интерес сред публиката. Написана е със съдействието на сестрата на Гилермо – Адриана, и на тяхната приятелка Ружка Митева Николова. Изданието е подкрепено също от приятели и роднини от родовете Будевски и Медникарови.
Съпругата на Гилермо се казва Диана Кансеко Ганчев. Родена е в Буенос Айрес на 3 август 1947 г. Завършила е Държавния университет на Буенос Айрес – специалност „Архитектура“. Като архитект работи в Президентството на Аржентина. Напуска през 1991 г., за да се посвети на отглеждането на двете си деца. По-голямото е Айлин Ивана Ганчев. Родена е в Ресистенсия, провинция Чако, на 13 ноември 1991 г. Завършва висше образование със степен „Лиценциат по хотелски услуги“. След това посещава курсове по гастрономия. Второто дете на семейство Гилермо и Диана Ганчев е Фредерико Гилермо Ганчев. И той е роден в Ресистенсия на 24 декември 1993 г. Постъпва във Федералната полиция през 2012 г. В момента е офицер от полицията на град Буенос Айрес.
Второто дете на Венелин Ганчев е кръстено на неговата майка и се казва Адриана Луиса Ганчев. Родена е на 24 ноември 1946 г. в град Буенос Айрес. От тригодишна възраст до двадесет и пет години, когато се омъжва, живее в провинция Буенос Айрес, град Аедо. Там завършва първоначално и средно образование, както и образование по различни артистични дисциплини – декламация, класически балет и фолклор. Продължава и сега да играе фолклорни танци в един състав. До 18-годишната си възраст учи пиано и френски език. Получава диплома за висше образование в Париж – от Института за живи езици. Работи като двуезична секретарка в различни френски фирми, между тях и „Ситроен“. В „Ситроен“ е секретарка на Директорския борд до раждането на дъщеря ѝ Алехандра. Дипломира се и като заклет преводач с френски език в Държавния университет на град Буенос Айрес. Работи като независим преводач и преводач вещо лице към съда. Така може да бъда по-дълго време вкъщи и да се грижи за семейството си. Години по-късно, когато децата ѝ са вече в гимназията, започва работа като преподавателка по френски език в Средното учебно заведение по изкуство – танци, театър и музика, на град Буенос Айрес. Пенсионира се през 2008 г.
Съпругът на Адриана се казва Алдо Раул Мури. По професия е архитект. Заедно са вече около половин век. Имат две деца. По-голямото е Алехандра Мури Ганчев, родена на 22 април 1977 г. Тя завършва Държавната консерватория в Буенос Айрес. По професия е певица и преподавателка по пеене. Алехандра е омъжена за Даниел Колодзински и имат един син – Иван, който е роден точно на Деня на българската култура и славянската писменост – 24 май 2013 г., което майката винаги изтъква с гордост. А второто дете на семейство Адриана и Алдо Мури се казва Адриан Гилермо Мури Ганчев. Роден е на 25 юни 1981 г. По професия е архитект.
Внуците на Адриана Будевска – Гилермо и Адриана, я запомнят като много нежна баба. Учи ги на песни, разказва им приказки и легенди. На Гилермо, като на по-голям, разказва на английски и на български, за да свикне слухът му с двата езика. Актрисата много обича да стои в градината и да се грижи за цветята. Вкъщи винаги има латинки и здравец. И досега в къщата на нейната внучка Адриана Ганчев в центъра на масата стои саксия, пълна с латинки. Тя обича да подарява саксии със здравец на своите приятелки, потомки на българи, които не го познават.
Семейният лекар – д-р Анхел Лернер, често минава през дома на семейство Ганчев не само за да премери кръвното налягане на Адриана Будевска, а тя обикновено има високо кръвно (според нея заради влажния климат), но и да опита от българското кисело мляко, което много му се услажда. С бабиното кисело мляко е отгледан и първият внук на актрисата – Гилермо, през едно страшно горещо лято, когато умират много новородени при 44-градусовите жеги.
Интересен факт е, че всички жени от семейството умеят да играят бридж и дори участват в турнири по бридж. Братовчедката на Адриана Ганчев – Надя, ѝ споделя: „Леля Адриана, когато се върна от своята стипендия в Москва, научи цялото семейство да играе бридж, тъй като тя го бе научила там“.
През 1948 г., преди Будевска да тръгне за България, я изпращат с голяма любов. Организират няколко тържества в нейна чест: в Българското дипломатическо представителство; сбирка с коктейл, организирана от Славянските дружества и богослужение в Руската православна църква. Живеейки в Аржентина, Адриана Будевска заклева сина си, ако почине в далечната страна, той да изпрати праха ѝ в „нейната обичана България“. Затова през 1988 г., когато Адриана Ганчев посещава гроба на баба си в Централните софийски гробища, заравя едно парченце от бедрената кост на нейния син Вили, там, където би го стигнала дясната ѝ ръка.
Адриана Ганчев споделя, че би била щастлива, ако баба ѝ бе останала някоя и друга година повече в Аржентина, за да може да ѝ се порадва още малко! Разказва, че при своето посещение в Добрич през 1988 г. – за „прекрасното честване“ на 110 години от рождението на актрисата, ѝ се случва нещо много странно: на екрана на телевизор пускат филм, на който е заснето завръщането на Адриана Будевска в България: как тя разговаря с колеги. Без да предупредят внучката на актрисата, пускат филма. Въпреки че е неочаквано, четиридесет години по-късно тя разпознава гласа на своята баба. За нея това е един от многото емоционални моменти, които изживява в гр. Добрич. След няколко години родния град на Будевска посещава и внукът ѝ Гилермо със съпругата си.
Наследниците на актрисата Адриана Будевска са едни от първите потомци на българи, които след 1990 г. пожелават и получават българско гражданство. В Аржентина в много градове има образувани асоциации и сдружения на различни етнически групи, между тях и на българите и техните потомци. В Буенос Айрес тази организация се нарича „Аржентинско-българска фондация“. Основана е през 1985 г. Адриана и Гилермо – внуците на актрисата, са сред 22-мата основатели на фондацията. От дълги години Адриана Ганчев е секретар на тази организация, а Гилермо през различни периоди е бил президент, вицепрезидент и секретар по връзките с обществеността и пропагандата. През 2018 г. фондацията организира изложба под наслов „Вечната България“ по повод председателството на България на Комисията на Европейската общност. Сред експонатите са представени и предмети, принадлежали на Адриана Будевска.
(Този кратък текст е написан благодарение на сведенията, получени от Адриана Ганчев, за което сърдечно ѝ благодарим. Приложените снимки също са предоставени от внучката на актрисата.)
Кремена Митева

Print Friendly, PDF & Email