Отчитата резултатите от археологическите проучвания базиликата в Залдапа

Проф. Д-р.ист.н. – Ръководител на международната българо-канадско-френска археологическа експедиция Залдапа , заедно с проф. д-р Никола Бодри – от университета Римуски – Квебек – Канада и зам. ръководителите доц. д-р Албена Миланова от СУ „Кл. Охридски“ доц. д-р Доминик Моро от Университета на гр. Лил- Франция и д-р Йото Валериев ще дадат пресконференция за резултатите от археологическите проучвания тази година на новооткритата 2018 г. раннохристиянска базилика № 2 и главната порта на крепостта Залдапа.
Вече е ясно, че това е една от най-представителните базилики от V-VІ в. в българските земи и Добруджа с документирана тази година дължина 54 м и ширина 21 м.
Тази година е разкрит частично притвора на базиликата, атриума и започна разкриването на крипта за свети мощи под олтара, която ще бъде разпечатана тези дни.
Разкопките на главната северна порта свидетелстват за три преустройства – изгораждане в началото на ІV в., преустройство в V в /вероятно след хунското нашествие/ и трето проустройство през VІ в. за които ще разкаже д-р Брахим Мбарек от Страсбург – водещ специалист по римско крепостно строителство.
Руините от Залдапа днес се намират южно от село Абрит, област Добрич в България. След римската експанзия в Тракия селището се разраства. За кратко е седалище на епископия и е начално огнище на най-голямото въстание срещу император Юстиниан I Велики. Залдапа разполага с мощна укрепителна система от ров и крепостна стена с дебелина от над два метра и подсилена с издадени, правоъгълни, отбранителни кули. Северната порта е двойна и представлява сложно съоръжение предполагащо изолирането и блокирането в капан на нападателите успели да преминат през първата градска врата. Градът преустановява съществуването си след нашествията от седми век.