16.05.2021

Добруджанска трибуна

Информационна агенция

Отново тръгна делото за шистовия газ

Трийсетина протестиращи обградиха входа на Административния съд във Варна искане опасния проект да бъде спрян
За пореде път тръгна делото за шистовия газ в Добруджа. В 10,30 вчера във Варненския административен съд бе насрочено делото, в което фирмата „Русгеоком БГ“ обжалва отхвърлянето на инвестиционното им предложение.
Още в 8,30 сутринта пред сградата на Административен съд във Варна се бе събрало множество от около 50-ина души, които протестираха срещу проекта и настояват за окончателното му отвхърляне. Те носеха знамена и плакати, а някои от тях бяха облечени в традиционни добруджански носии.
За съжаление обаче към 15 ч. решение на съда все още нямаше. Делото стартира на 18 септември 2018 г. по жалба на „Русгеоком БГ“ срещу решението на РИОСВ Варна за неодобряване на инвестиционното им предложение, свързано с добива на газ в района на община Генерал Тошево.
Още през 2017 г. Е изгтовен доклат за оценка на въздействието върху околната среда при добивав на шистов газ в блок Добрич от „Русгеоком“. Същата година след обществени обсъждания в 18 населени места в община Генерал Тошево са подадени писмени отрицателни становища от специалисти и редови граждани, а те са повече от 930, които отхвърлят категорично този проект.
За проекта обаче са се обявили трима представители на минно-геологическия университет, на геологически институт към БАН и на минно геоложката камара.
Гласувалите против ОВОС-а са 33-ма, а сред тях всички представители на РИОСВ, както и специалистите от ВИК и РЗИ в Добрич, от Басейнова дирекция във Варна и Плевен, както и участвалите в обсъжданията.
На първо заседание на Административен съд – Варна, на което са конституирани като страни жалбоподателят – инвеститор, ответникът – РИОСВ – Варна и Варненска прокуратура, както и 7 граждани от общ.Генерал Тошево, Добрич, Варна и София подали молби да бъдат конституирани като заинтересовани страни.
Молбите са отхвърлени от съдията с един и същи аргумент – гражданите, не са заинтересовани, поради факта, че с реализацията на инвестиционното предложение на Русгеоком, за тях не възникват преки и непосредствени вреди, не се създават задължения и не се ограничават правата им.
Съдията постановява това определение поради обстоятелство, твърдяно от самия инвеститор в ДОВОС – с инвестиционното намерение не се променя предназначението на земите и състоянието на околната среда.
Това определение е обжалвано пред Върховен административен съд, като със свое решение ВАС отменя определението на съдията за трима от молителите, като ги конституира като заинтересовани страни
Като заинтересовани страни все пак са конституирани след жалбите до ВАС:
– д-р Дона Пикард от София, доктор по социология, собственик на имот в с. Бежаново;
– инж. Иванка Казакова – Варна от „ЗА ЧИСТА БЪЛГАРИЯ“, конституирана като физическо лице;
– инж. Айдън Яия – жител на с. Спасово, биопроизводител на пчелен мед.
И тримата са участвали в няколко обществени обсъждания и са подали писмени отрицателни становища.
 
Второто съдебно заседание ще се състои на 18 септември 2018 г. от 10.00 ч. във Варненския административен съд.
Дело 1092/2018 год на III-ти състав на ВнАС е обявено с обществен интерес.
 Основни аргументи, които инвеститорът изтъква в жалбата си и иска от съда да отмени Решението на РИОСВ-Варна са, че според инвеститорите технологията е конвенционална, следователно безопасна, а сондажната дейност не е нова и е ползвана при изграждането на множество сондажи за вода в региона. По думите на инвеститора добивът на газ и сондирането не са опасни, тъй като не замърсяват, почва, вода или въздух.
Протестиращите срешу проекта са на друго мнение. На първо място всички, участвали в обсъжданията смятат, че съгласно Конституцията всеки гражданин има право да защити своето човешко право нан здравословен и дълъг живот. „
Технологията никъде не е показана – липсват микроскопски снимки на структурата на слоевете, в които се твърди, че има газ, описание на оборудването за добив, чертежи, изчисления. Налични са само общи обяснения от типа „технологията е стандартна“ и „газът излиза сам“, а описанията са като за деца, смятат екозащитниците.
Още при сондирането, продължило повече от 15 години, са документирани няколко форсмажорни събития  ПЕТ АВАРИИ  на един сондаж Р-1 Рогозина !А когато станат 49 сондажа на 8 площадки за 35 годишна концесия?
„Описани са операции по наклонено сондиране – това не са конвенционални сондажни операции, използвани през социализма, когато при повече от 200 сондажа ГАЗ НЕ Е ОТКРИТ и същите са трансформирани в сондажи за вода.
Всички държавни органи – БДЧР, БДДР, ВиК и РЗИ  писмено и чрез своите експерти на заседанието на екологичния съвет аргументирано изразяват мнения и опасения, че съществува опасност от замърсяване на околната среда по всички компоненти, налични са сериозни опасения за риск за човешкото здраве.
Реален контрол на държавата липсва – от 2016 г. насам не е изследвано състоянието на подземната вода в района на находището, защото експертите не са били допускани до сондажната площадка за взимане на проби!“, са аргументите на протестиращи срещу проучването и добива на шистов газ в Добруджа.
„Замърсените води от добива ще бъдат давани за пречистване на ПСОВ-Варна, Тя обаче има технологии за изчистване само на битово-канални води !!! На практика тези силно агресивни отпадни води от сондажите най-вероятно ще бъдат изливани във Варненския канал или Черно море. Готови ли сме да понесем още една Девня?“, питат еколозите.
„При обществените обсъждания представители на компанията и на екипът, разработил този ДОВОС многократно бяха питани, но не успяха да дадат смислени обяснения за технологията, замърсяванията на почвата, въздействието на опасни химикали /описани в самия доклад/, липсата на обследване на инфразвук /в резултат от работата на комресори с огромна мощност, тъй като доставената електроенергия на сондажната площадка е 2 MW/, възможността за създаване на микроземетресения. Инвеститорът заобикаля един всеизвестен в световната добивна практика факт –  газ от неконвенционални слоеве, каквито всъщност ще бъдат разработвани, не може да бъде добит, без да бъдат използвани неконвенционални технологии.
Те са  забранени с решение на Народното събрание от  юни 2012 год“, припомнят защитниците на Добруджа.
„Това са няколко от многото причини, заради които варненци, добруджанци и всички хора , които пият водата от подземното малм-валанжско езеро от  Шумен,  Разград, Търговище,  Силистра и цялото северно крайбрежие“ настояват от инициативния комитет „За чиста България“.
Вчера следобед все още се чакаше решение на казуса от съдията по делото Дарина Рачева. Вероятно днес резултатите от него ще станат ясни. Започнати обаче коментират, че делото ще продължи във времето.

Print Friendly, PDF & Email