01.08.2021

Добруджанска трибуна

Информационна агенция

НАП и бизнесът избират модела за софтуерна фискализация

Националната агенция за приходите (НАП) одобри доклада на работната група от нейни експерти, представители на бизнеса и браншовите организации, с който се предлага въвеждане на софтуерна фискализация при електронните магазини. Работата по внедряването на новия модел продължава, съобщиха от НАП.

Следващите стъпки в проекта са изготвяне на детайлни бизнес и технически спецификации, анализ „Разходи-ползи“ и подготовка на необходимите законодателни промени. Участниците в работната група в сътрудничество с привлечени външни експерти още в следващите седмици ще предложат новия вариант, информират от агенцията.

Моделът за софтуерна фискализация, е предназначен за лица, които извършват продажби чрез електронен магазин. Целта му е да предостави алтернативна възможност за отчитане на продажби, извършвани чрез електронни магазини.

Като се отчита спецификата на извършване на търговска дейност в интернет, използването на физическо фискално устройство за фискализиране на продажбите затруднява търговците, което налага необходимостта от предоставяне на алтернатива, която да улесни лицата и да способства за повишаване на доброволното спазване на задълженията им към фиска, отчитат в НАП.

При бизнес модела на софтуерна фискализация при продажба в електронния магазин определена информация за нея се изпраща към услуга на НАП.

Услугата на агенцията регистрира продажбата с уникален номер и връща към търговеца набор от данни, необходими за генериране на QR-код.

Търговецът генерира QR-код, който предоставя на клиента по електронен път, заедно с документа с информация за продажбата.

Всеки клиент на електронния магазин има възможност да провери валидността на QR-кода чрез изпращане на заявка към услугата на НАП.

В отговор на заявката клиентът получава информация за валидността на QR-кода, съответно данните за подадената от търговеца към агенцията продажба.

От приходната агенция съобщават, че на проведените срещи на работната група са дискутирани и бизнес модели, в които присъстват фискални посредници, които да получават информацията за продажбите от електронните търговци и след това я подават към услугата на НАП, например: платежни оператори, пощенски оператори и др., които по принцип обработват информация за плащанията в електронната търговия и съответно биха могли да я подават към услугата на НАП.

Сред посочените в рамките на дискусиите предимства от участието на тези посредници в софтуерната фискализация в агенцията смятат удобството за търговците, които могат да ползват фискализацията като услуга; по-интензивното и бързо проникване на софтуерната фискализация в практиката в сравнение с модела без посредник и някои допълнителни гаранции за работоспособност в условията на трудности в свързаността.

Като недостатъци на модела обаче се изтъкват рискове от създаване на олигополни структури, необходимостта от изпълнение на допълнителни административни изисквания към посредниците и въпросите около сигурността на чувствителна финансова информация, преминаваща през инфраструктура под техен контрол, както и евентуално недобросъвестно поведение от тяхна страна.

При внедряването на единия модел предимствата са, че Е-търговците получават комплексна услуга и удобство, но има риск посредникът да манипулира данни.

При втория модел, който определя фискални посредници според начините за плащане – платежен оператор, куриерска компания, финтех компания, разликата е в това, че осигурява преносната среда, защитата на данните и предаването на информация от и към услугата на НАП за целите на фискалната отчетност, но само за продажбите, които са платени чрез предоставяните от него услуги.

При този модел предимството е, че има известно улеснение за търговците чрез предоставяне на фискализацията и по-бързо проникване на повече потребители.

Недостатък според експертите е, че това е валидно само за определени видове плащания и трябва да се ползва друг посредник

След обсъждането на предимствата и недостатъците на тези модели преобладаващата част от участващите браншови и бизнес организации се обединиха около мнението, че моделът на софтуерна фискализация на този етап не следва да включва посредници – връзката следва да се осъществява директно между търговците и НАП. Ако механизмът докаже ефективността си и пазарът покаже такава потребност, участието на посредници в софтуерната фискализация като услуга може да бъде обсъдено отново.

Участниците в работната група постигнаха съгласие, че режимът за софтуерна фискализация не следва да е задължителен за електронните търговци. Той следва да е алтернатива на съществуващите в момента законови възможности и издаване на документ за неприсъствено плащане с банкова карта.

Режимът за софтуерна фискализация трябва да се прилага на ниво е-магазин – например, ако едно лице извършва продажби чрез повече от един е-магазин, то да може да избере в кой/кои от тези е-магазин/и да използва режима.

Общото мнение на работната група е, че регулацията за софтуерна фискализация следва да обхване и двата вида продажби чрез електронен магазин – В2С и В2В, независимо от някои резерви, изразени от страна на НАП.

В тази връзка на следващ етап е необходимо да се преразгледа определението за електронен магазин в ЗДДС, където в момента изрично е посочено изискване за наличие на сключен договор от разстояние по Закона за защита на потребителите.

Определението следва да бъде разширено, така че да обхване както типично извършваните чрез електронен магазин продажби, така и продажбите В2В.

investor.bg

Print Friendly, PDF & Email