Надежда Петкова: Добрич спешно се нуждае от нов стопанин

Вие влязохте в кампанията за кмет на Добрич с една снимка, заедно с премиера Бойко Борисов, която обиколи всички медии. Началото на предизборния маратон се отличи от останалите не само в Добрич, но и в страната. Какво е да си кандидат за кмет?
Въодушевление, защото усещам енергията на хората. Най-ценното е, че те споделят с мен. Споделят за проблемите си, за несгодите на битието си, но и за надеждите си. Споделят идеите си за това какъв искат да видят нашия град след година, две, десет…. Да, отговорността, която премиерът Борисов ми възложи, е огромна. Но, смятам, че съм човек, който има познанията, опита и силата да я оправдая. Емоцията от откриването на кампанията беше неописуема, защото хората, които се включиха в този голям флашмоб, в който от 50 точки в края на Добрич към центъра на града тръгнаха гайдари, които като доброволци подкрепиха идеята, ме зареди с много позитивизъм, а той ни е необходим, предвид сериозните проблеми, с които живее Добрич през последните четири години. Неслучайно отправих посланието да пуснем времето в града, буквално, пред един от градските символи. За съжаление, не само часовникът на градската кула е спрял. Усещането на хората е, че през последните четири години Добрич е синоним на безвремие.
Кандидатурата Ви бе утвърдена след доста оспорвана надпревара. Как влезе ГЕРБ-Добрич в изборите?
ГЕРБ-Добрич влезе в кампанията със смели стъпки и много сериозен темп на обединение. Това много ми допада и ме кара да се чувствам уверена в това, което правим заедно. Да, имаше пет номинации. Да, те са на колеги, които имат своите неоспорими качества, своите достойнства. С голяма част от тях сме били колеги по различен повод – с Детелина Николова като част от екип, със Зорница Михайлова и Иво Пенчев – като общински съветници, с Красимир Николов – като част от общинската структурата на ГЕРБ. Това са хора, с които сме обменяли много идеи, концепции, дебатирали сме много решения. Но, като цяло, сме вървим в една посока. Няма нищо лошо в това да има конкуренция. Това означава, че сме отворени, че, заедно с тези хора, като екип можем да направим най-доброто за град Добрич.
Не трябва да коментираме само номинираните за кмет, а и цялостната ситуация в структурата. Щастлива съм да видя, че тя е в подем, че всички от структурата работят много активно. Щабът ни е изключително активен. ГЕРБ демонстрира устойчивост и показва, че сме тук, че сме силни и можем да дадем най-доброто на града. Аз съм член на ГЕРБ от 2007 година и съм застанала зад политическа платформа, която има за цел да води България по един ясно очертан път на развитие – модерно общество с ясен европейски цивилизационен избор. Работим за това!
Как си представяте Добрич след 4 години?
По-чист, по-подреден и благоустроен. Но, това е минимумът. Имам много по-смели виждания за бъдещето на нашия град. Представям си Добрич като град, който може да дава добри примери, дори на по-големите градове в България. Можем да покажем как община, бизнес и граждани успяват заедно да развият потенциала му. Например, как една съществуваща индустриална зона може да стане привлекателна за инвеститори, включително и от чужбина. Да стане пример за партньорство, което да носи ползи, както за бизнеса, така и за гражданите и за местната администрация. Искам да правим по-различни проекти от тези, които до момента изготвяхме и демонстрирахме. Вярвам, че като се познават новите правила, новият подход и механизмите, ще успеем в новия програмен период. Аз ги познавам в детайли и работя това. Контактувам със Световната банка, министерствата и управляващите органи и това е моето ежедневие последните четири години.
В Добрич работят много успешни компании. В града се развива малък и среден бизнес, който също се нуждае от подкрепа. Реализирани са както местни, така и чужди инвестиции. Всички те създават работни места. За нас е важно да създаваме добра среда за малкия, средния и големия бизнес тук, за да имат сигурност, каквато в момента липсва. За да може да се развива, да създава работни места и да осигурява добро заплащане.
Това означава ли, че в Добрич има добра икономическа среда?
Не, не означава. Защото липсва нещо много просто – липсва отношението, липсва комуникацията между местната администрация, между кмета и местния бизнес. За да могат заедно да работят по общи социални проекти. Да се търси истински социален ефект чрез различни инициативи. Гражданите също се чувстват дистанцирани, обезверени, лъгани. Да обърнеш тази тенденция изисква сериозна работа, но е изключително важно.
Попитахте ме какво е да си кандидат за кмет. Точно това – да имаш волята, хъса, харизмата, но и уменията, професионалните качества, така че да обръщаш настроението на хората. И, не само да го обръщаш така, че да гласуват за теб, но и да ги вдъхновиш.
От многобройните срещи, които провеждам през тези седмици, аз самата се амбицирам още повече. Защото след всяка среща виждам очи, които вече гледат различно. Очи, които вече гледат с надежда. Това вдъхновение е взаимно. Ако успеем да запазим тази енергия и да я мултиплицираме след изборите, тъй като кампанията е само 30 дни, един миг, в който се докосваш до едни хора, стискаш ръката им, гледаш ги в очите. Но, след това идва огромната отговорност. Иска ми се и след изборите тази симбиоза с хората да продължи и да продължаваме да се вдъхновяваме взаимно и да работим заедно. Искам и утре да ходя при тези хора, да продължим да се гледаме в очите и заедно да успеем да обърнем нещата и да направим Добрич един от водещите, един от пилотните градове в много отношения.
Как може да се постигне това?
Вече сме определили конкретните теми, по които започваме да работим – благоустрояване с особен акцент на кварталите, индустриална зона и модерна съвременна професионална гимназия в сърцето на тази зона.
Тук е моментът да припомня, че преди 4 години оставихме на общината готови работни проекти на стойност над 250 млн. лева. Акцент в тях беше благоустрояването на кварталите на Добрич с проекти за обновяване на 42 междублокови пространства. Заложено беше още пълна реконструкция на двете платна от пл. „Пинета” до кръговото кръстовище на Рилци и по ул. „Ангел Стоянов”, с нови тротоари и улично осветление. Беше планирана пълна реконструкция на огледалната и органовата зала, осъвременяване на военното гробище. Подготвен беше и проект  за програма „Транспорт”  на стойност 41 млн. лв. Нищо от това не беше изпълнено, а пари имаше.
Вместо това, градът не се стопанисва добре. Дори в зоната, където бяха направени инвестиции за десетки милиони евро, въпреки условията и липсата на съдействие от Общината, няма нормални улици, а само кратери. Трябва да направим логистиката, да създадем удобства за хората, които работят и инвестират там. Там е мястото на една нова модерна професионална гимназия, която да допълни съществуващата образователна инфраструктура и да затвърди високите постижения на училищата в общината. Но, да даде нова посока, нова визия. Това се постига с изучаване на информационни технологии, чужди езици, но и с изучаването на атрактивни професии, които са нужни на младите хора, за да намират работа в града. Ние трябва да възпитаваме нашите деца да работят и трябва да правим това, заедно с учителите и работодателите. Ние сме длъжни да научим нашите деца да работят.
За да надградим образователната система, вече работя и съм провела разговори с ръководството на Медицински университет-Варна, за създаване на филиал в Добрич за обучение на медицински сестри и акушерки.
Само с тези малки стъпки, по които също има застой през последните четири години, образователната инфраструктура в Добрич, ще мине на ново ниво.
Градът има нужда от това, защото в момента наблюдавам един парадокс – хората, с които се срещам, ме питат какво ще направя, за да открия като кмет нови работни места в града. А, бизнесът не се развива, защото няма кадри. Тук е ролята на кмета да бъде мост между тези две позиции. Да осигурим образование, където децата да се чувстват приобщени към процеса на училище, но и към работата като се прилага системата на дуално обучение. Да се почувстват желани тук, в Добрич, и да останат тук.
Друг акцент, който искам да изведа, е централният кооперативен пазар. Темата е много коментирана във времето, но е доникъде. Един пазар, който в момента е, по-скоро, язва в центъра на града. И, ако ще има нов пазар, трябва да е ясно дали е нужно единствено общината да се ангажира с това. Смятам, че при реализацията на подобни ключови проекти, ние трябва да създаваме модели. Не се притеснявам да бъда смела и да поставя въпроса не е ли време да сменим мястото на градския пазар, включително. Градът е нещо динамично и ние трябва да се съобразяваме с това. Пазарът може да бъде на по-комуникативно място, което да се впише по-адекватно в съвременния контекст на града и да отговаря на всички актуални изисквания. Защо не, на сегашното място на пазара да се направи нов парк. Нека го обсъдим!
Улиците в Добрич също са предизвикателство, защото градът ни е като след бомбардировка. И, тук искам да акцентирам върху следното – досегашният кмет и неговият екип бяха галеници на обстоятелствата. Когато преди четири години влязоха в общината, те завариха договорен проект за воден цикъл с осигурено финансиране за над 110 милиона лева. Отделно от това, гарантиран финансов ресурс в размер на още 28 милиона лева за изпълнение на проекти в градска среда, социална, образователна, транспортна, културна и друга инфраструктура. Както и проект за реконструкция на бул. „Добруджа“ от Пинета до кв. „Рилци“ за още 8 млн. лв. Също готови инфраструктурни проекти за над 100 млн. лв., от които досега управляващите трябваше само да избират какво да реализират.
Четири години по-късно по-голямата част от тези пари са изхарчени по начин, който категорично не ми харесва. Опасявам се, че това е мнението на по-голямата част от добричлии – хаотични строителни дейности по водния цикъл, недоброто планиране, компромисното изпълнение се виждат с просто око. При последния дъжд някои от улиците на града, асфалтирани ударно преди по-малко от месец, изглеждаха като корито на река с чакъл и камъни, а не като улица в центъра на града. Разбира се, досегашното общинско ръководство е в правото си да твърди, че всичко е перфектно. И, вероятно, в техните очи е така. Но, аз бях сред хората. И тяхното мнение е по-важно за мен. Смятам, че на 27 октомври добричлии ще дадат своята оценка за това харесва ли им градът след последните четири години и изхарчени над 150 млн. лв.
Със съжаление, ще отбележа, че готовите пари свършиха. Като човек, който през последните 4 години от живота си е работил за най-големите общини в България – Столична, Велико Търново, Пловдив, Русе, Варна, и съм привлякла финансиране за стотици милиони лева в тези градове, с притеснение гледам към следващия 4-годишен период. Като общински съветник съм притеснена, че няма информация в общината да е разработен някакъв нов проект за последните четири години. Напротив, дори готовите пари остават неусвоени, защото, очевидно липсва административен и професионален капацитет те да бъдат вложени в името на града. Това трябва да се промени категорично.
Тук имам няколко въпроса. Какво е определението за това, че 4 млн. лв. от парите, предвидени за обществена инфраструктура, бяха похарчени за санирането на частни кооперации в центъра на града, в една от които живее и заместник-кмет. Какво е определението на факта, че в града се асфалтират ударно улици в последните няколко месеца, включително и по време на дъжд, без да се спазват елементарни технологични изисквания. И защо гражданите на Добрич трябва да ремонта на ремонта? Видно дори и за неспециалист. Кой ще носи отговорност за това и за избора в кои райони приоритетно да се случи преасфалтиеането?
Какви са другите акценти в програмата Ви?
Категорично акцент в работата ми са младите хора. Те наистина трябва да се чувстват приобщени, да знаят, че някой им обръща внимание. За да се чувстват добре в Добрич, младите хора имат нужда от някои не толкова сложни и скъпи неща, например, площадка за стрийт фитнес. Да, тази площадка ще бъде факт. Има проект за нея, който децата са подготвили сами, но 4 години няма кой да им обърне внимание. Има много снимки с тях и медалите им, но няма площадка. Имаме страхотни зелени площи, които можем да ползваме. А, ще струва само 16 000 лева – средства, които не би трябвало да затрудняват общински бюджет, ако той се управлява добре.
Защо това не се случва до момента?
Защото никой не им е обърнал внимание, не ги е чул истински. Никой не е решил, че това е важно. По-скоро всичко се неглижира. Залага се на показността, а резултата виждаме всички ежедневно.
Обръщам поглед към младите през спорта. Спортът дава дисциплина, увереност, екипност, отношение, но и той те учи, че можеш да победиш, но можеш и да загубиш. Ето защо смятам, че в Добрич трябва да има нова мултифункционална зала. А, досегашната инфраструктура да се развие, за да даде възможност всички спортове в града да имат еднакъв достъп до материалната база. Една от идеите, които млади хора споделиха с мен по време на кампанията, е за пространство, където да се събират и общуват. Защо не и автокино…
Докато слушам отговорите Ви, излиза, че за всичко е виновен някой друг. Вие сте била два мандата заместник-кмет. Нима всичко, което сте работили, е безупречно…
Никога не съм твърдяла подобно нещо. Напротив, в срещите заставам с лицето си и отговарям на доста въпроси. Например, много често ме питат кой ще понесе отговорност за състоянието на пешеходната зона в центъра на Добрич. Моята отговорност по този проект беше да намеря пари за реализирането му в размер на около 4 милиона лева. Да, аз намерих парите. Да, този проект беше изпълнен през 2011 г. Да, близо 4 години по пешеходната зона нямаше проблеми. Да, всяка зима през последните четири години се пуска трактор, за да чисти снега. Живея в Добрич и се опитвам да си спомня, кога през последната година някой е ремонтирал плочките. И, да плочките все още са в гаранция – до 2022 година. И аз питам на кого е удобно плочките да са в това състояние в година на избори и тема на разговор в града. И, кой не изпълнява задълженията си на добър стопанин на града. Ако бях кмет и исках да докажа нещо на някого, който е свършил работата преди мен, щях да кажа така – имам гарантирано финансиране от 28 милиона лева. Твърдя, че има некачествен ремонт. Аз знам, че пешеходната зона има здрава основа, и имам по-добра алтернатива на тези плочки. Имам парите и четири години време да ги сменя. Защо не се направи това? И тогава всякакви извинения за несъществуващи фирми и ангажименти щяха да са смешни, защото кметът щеше да си е свършил работата – да стопанисва добре града, а не да прави гражданите на Добрич заложници на своите амбиции. Готова съм да отговарям на всякакви въпроси, без притеснения, защото зная, че опитът, професионализмът и експертността не означават нищо, ако нямаш отношение и не обичаш своя град. Ето защо, Добрич заслужава на 27 октомври гражданите му да изберат за кмет човек, който знае какво е да бъдеш добър стопанин на своя дом.
Когато след 27 октомври стана кмет на града и очаквано започнат проблемите с водния цикъл и некачественото асфалтиране на града, защото 3 см асфалт лесно се рушат, аз с предния кмет ли ще се оправдавам или просто трябва да си свърша работата. Аз зная отговора.