18.04.2024

Край Добрич е финалният бой в Руско-турската освободителна война

146 години от Освобождението на Добрич от османско робство
Неведнъж през османското робство Добруджа е била арена на военни действия, резултат от противопоставянето и борбата за надмощие и влияние в Европейския Югоизток между Руската и Османската империя. Вихърът на войната не подминава и един от главните добруджански градове – Хаджиоглу Пазарджик, чието местоположение се оказва стратегическо. В рамките на малко повече от 100 години край града се водят три сражения между руската и османската армии. За пръв път българите в Добруджа посрещат руските войски през есента на 1773 г. На 2 юни 1774 г. край днешния Добрич ген. Михаил Каменски разгромява 5-хиляден османски корпус – победа, която е с решаващо значение за успешния край на войната и подписването само месец по-късно на договора от Кючук Кайнарджа, с който Русия се обявява за покровител на православните народи в Османската империя. На 22 май 1810 г. край града се води ожесточено сражение между корпуса на ген. Николай Каменски /син на М.Каменски/ и армията на Пехливан Ибрахим баба. Победният изход на този бой също се оказва ключов за руския успех във войната. И в двете войни, както и в още две /1787 -1792 и 1828-1829/, при които се водят боеве в Добруджа, областта е освобождавана за кратко, защото освобождението на българските земи от османска власт не е приоритетна тема за европейските велики сили. И така е до изострянето на Източната криза през втората половина на 70-те години на 19-ти век, довело до военната намеса на Русия и Руско-турската освободителна война.
Хаджиоглу Пазарджик е окончателно освободен от османско робство на 27 януари /стар стил 15 януари 1878 г./, ден след като в околностите на града се е разразило последното сражение във войната. В нейното начало 14-и армейски корпус на генерал Аполон Ернестович Цимерман за по-малко от месец освобождава цяла Северна Добруджа и се установява по линията Черна вода – Кюстенджа. В решителната фаза на войната /лятото и есента на 1877 г./ активни бойни действия в Добруджа не се водят. Отрядът на Цимерман с демонстративни и диверсионни акции задържа вниманието на значителни османски сили /над 70 000 души редовна армия/ в укрепения четириъгълник Варна – Силистра –Русе – Шумен, като не им позволява да се намесят активно в основния театър на бойните действия.
В първите дни на 1878 г., когато основните руски сили са в Южна България и предстои последният решаващ бой край Шейново, корпусът на Цимерман получава заповед да настъпи на юг, да овладее силно укрепения от противника град Хаджиоглу Пазарджик и да продължи настъплението към Провадия, за да прекъсне комуникациите между Варна, Шумен и Разград. Долнодунавският отряд е в състав от 29 000 пехотинци, 4600 конници и 150 оръдия. За прикриване на тила по линията Черна вода – Кюстенджа са оставени 4000 души от пехотата и 600 кавалеристи. Те трябва да осигурят спокойствие и по десния фланг на настъплението, като държат изолиран гарнизона в Силистренската крепост.
На 5-6 /17-18/ януари в поход към силно укрепения от неприятеля Хаджиоглу Пазарджик потеглят 25 000 руски воини. Придвижват се в снежни преспи и виелици – зимата в Добруджа е люта и през януари е във вихъра си.Походът е тежък, макар и недълъг – от Меджидие до Хажи оглу Пазарджик са 80 км. Селата по пътя им са слабо населени. В продължение на месеци в разгара на войната башибозушки и черкезки шайки вилнеят в Добруджа, голяма част от християнското население е прогонено. Изоставените къщи осигуряват подслон на руските войници за пренощуване под покрив и прикритие от снежните виелици. Малцината останали българи по селата с радост приютяват своите освободители, оказват пълно съдействие, давайки ценни сведения за разположението на неприятелските части и укрепленията около Х. Пазарджик
На 10 /22/ януари авангардните части на 14-и армейски корпус вече са разположени лагер в селата Чаир Орман /дн. Полк. Минково/ и Солиман /днес изчезнало/. Същия ден е направено разузнаване с бой. Две бригади от 1-ва Казашка дивизия, 7-ми хусарски и 7-ми драгунски полк заедно с две конни батареи атакуват неприятелски предни постове около с. Каракилис /изчезнало, близо до днешните села Полк. Минково и Победа/. Атаката е успешна, османският авангард в състав 8 табора пехота /около 5000 низами/, 500 души египетска кавалерия и още толкова черкези е принуден да отстъпи към Х. Пазарджик с тежки загуби.
В следващите четири дни продължава съсредоточаването на 14-и армейски корпус около добре укрепения град. Използвайки насилствено безвъзмездния труд на местните българи, османското командване е изградило трудно преодолими укрепления. Русите се опасяват, че Х. Пазарджик има потенциала да се превърне във втори Плевен. В града са разположени 15 000 пехотинци и 1500 кавалеристи от Египетския корпус на принц Хасан под командването на опитния Решид паша. Заедно с редовната армия в Пазарджик и околностите му има и над 20 000 башибозуци и черкези.

Последното сражение в Руско-турската освободителна война се разгаря на 14 /26 януари/ 1878 г.

Изходните позиции на 14-и корпус са селата Чаир Арман, където е щабът, Каралез /Царевец/, Кюпелер /Методиево/ и изчезналото днес Кьопек чилер. Осъзнавайки предимството, което неприятелят има в силно укрепения град, ген. Цимерман решил да обкръжи града и изпратил отряд начело с ген. К.Н.Манзей да блокира връзката с Варна. Противникът с основните си сили направил опит за контранастъпление с цел да си възвърне загубените три дни по-рано позиции при Ези бей /Паскалево/ и Кара иляз /Царевец/. Настъпващите низами са подкрепени от огъня на две полеви батареи. Неприятелят успял да овладее за кратко Ези бей, отблъсквайки предните руски постове. Боят се разрастнал и по обяд, към 12 ч. се налага намесата на една бригада от 18-а пехотна дивизия. Обходната колона на генерал Манзей се върнала по собствена инициатива, овладяла в движение с. Геленджик /Победа/ и се насочила към десния фланг на противника. Завързала се много силна артилерийска и пушечна престрелка, която продължила докъм 17 ч. Тежестта на боя паднала почти изцяло върху Тарутинския полк. На позиции са и 68-ми Бородински полк и 11-а Донска батарея. Като подкрепления в боя влизат 66-и Бутирски и 65-и Московски полк. 17-а пехотна дивизия атакувала врага в тил. След 7-часово сражение противникът бил принуден да изостави укрепленията и с бягство да се прибере в града. Турците дават над 150 убити, сред които и командващия египетските части Зекерия паша. Руските загуби били 1 загинал офицер, 30 убити войници и над 160 ранени. Опасявайки се, че градът ще бъде напълно обкръжен, Решид паша заповядал през нощта на 26 срещу 27 януари турският корпус да се изтегли към Варна. При оттеглянето си турците запалили двете български църкви, изоставили ранените, оръжие, боеприпаси и много провизии.
На 15/27/ януари сутринта руските войски влизат в Хаджиоглу Пазарджик, посрещнати възторжено от местното българско население. След овладяването на силно укрепения град, генерал Цимерман се насочва към Козлуджа /Суворово/ и Провадия, изпълнявайки задачата си за блокиране на турските сили в укрепения четириъгълник Варна – Шумен – Разград – Силистра. На 19/31/ януари руски войски влизат в Балчик. В същия ден е подписано Одринското примирие,с което е сложен край на военните действия.На 4 февруари /н.ст./ е освободен и Каварна – защитаван героично от жителите си през лятото на 1877 г. На 10/22/ февруари руски войски влизат в Силистра. Цяла Добруджа е освободена от петвековното османско робство.

    Пламен Николов, уредник отдел „История на българските земи XV-XIX век”, Регионален исторически музей -Добрич
Print Friendly, PDF & Email