Коледни сияния: Тази рубрика има скромното намерение преди светлия празник Коледа – Рождеството на Спасителя, да разпръсне като искри от бенгалски огън /а не като от пиратка/ достойни каузи, оставащи малко в сянка от тежките облаци на трудния делник. И както при бенгалския огън, тази рубрика е кратка, но чудесата са вечни, а добрите дела зависят само от нас, за да има такава рубрика в изданията.

Тътенът на генералския конфликт между германеца Аугуст фон Макензен и българина Стефан Тошев още отеква в просторната добруджанска равнина

Добруджанският град Генерал Тошево /бившето село Касъм/ носи името на генерал Стефан Тошев, защото една от срещите между генералите Макензен и Стефан Тошев се е състояла на жп гарата край сегашния град. „В очакване на влака на ген. Макензен целият команден състав на Трета армия е построен, за да посрещнат при слизането му фелдмаршал Макензен, който е заедно с престолонаследника на България княз Борис III. Ген. Макензен се отправя към обикновените германски войници, които са били караул, здрависва се с тях, без да обърне внимание на българския генерал и неговия щаб. Тогава ген. Стефан Тошев се провиква: „Не може да се подминава български генерал и щаба му!”, качва се във вагона си и пише молба да бъде освободен като командващ Трета армия. Тогава се намесва княз Борис III, който „санкционира” фелдмаршал Макензен и той е принуден да отиде и да се извини на ген. Тошев и да го поздрави. Оставката на ген. Тошев не е приета от цар Фердинанад По тази причина, през 1942 г. със специален указ на цар Борис III, почти всички села в Добруджа, включително и Касъм, са прекръстени и Касъм става Генерал Тошево”, продължава с любопитните исторически факти Казанжиев. Той припомня и за споровете – трябвало е градът да се казва Генерал Тошев, но впоследствие се приема Генерал Тошево – и за благозвучие и заради това, че това име вече се е утвърдило в говора на хората.
„Ген. Макензен е прочут командващ на Първия райх, който не търпи възражения от никого. Когато съм разказвал за този конфликт, много специалисти, вкючително и акад. Георги Марков, са ми препоръчвали да разкажа тази история в книга”, обяснява мотивите си за написването на книгата Казанджиев. Ген. Стефан Тошев подава при различни конфликти и втора, и трета оставка, но цар Фердинанд приема третата, чак когато войната фактически свършва. „Причините са, че той оценява пълководческите качества на ген. Стефан Тошев и знае какви са намеренията на Австро-Унгалия и Германия за участието на България във войната”, обяснява писателят.
В момента Казанджиев работи върху книга за участието на бесарабски българи в държавното управление на България. Според познавачи на историческа документална литература, той е един от малкото верни и отдадени стражи на вечния огън на българското национално достойнство. „Книгата е по искане на Асоциацията на българите в Украйна във връзка с годишнини на Александър Малинов и Олимпи Панов.Сега издирвам материали за Олимпи Панов, тъй като това, което е писано за него, според архивните материали, не отговаря напълно на истината. Например, не се знае достатъчно за неговата борба против режима на Стефан Стамболов и против отдалечаването на българския политически елит от Русия. Александър Малинов, освен че е бил 4 пъти министър-председател на България, при четвъртото си управление той е принуила цар Фердинанд да абдикира в полза на наследника му цар Борис III”, разлиства бъдещата книга авторът.
Казанджиев си признава и за една мечта, която има от години. „Това, може би, ще бъде и последната ми книга – „Божества, богове, богини”. В продължение на 50 години съм събрал над 50 000 божества от 128 народности. Книгата е 14 800 печатни страници ”, признава той, както и това, че търси спонсори за издаването й. ДТ