27.05.2024

Историята на тракийския град Севтополис, останал под водите на яз. Копринка

Севтополис е древен град, основан от тракийския цар Севт III в края на IV век пр.н.е.[1], столица на Одриското царство от 320 г. пр.н.е. Построен е на мястото на развалините от по-ранно селище и понастоящем се намира в долната част на язовир „Копринка“ до Казанлък.
В некропола на Севтополис са намерени редица тухлени куполни гробници, някои от които подмогилни. В тях са били погребвани траки от висшите съсловия, понякога заедно с техните коне. По-малко богатите са кремирани, със скромен гроб заедно с определени стоки. Понастоящем Севтополис е единственият изцяло проучен археологически древнотракийски град на територията на България.
Развалините на Севтополис са открити и изкопани през 1948 г. по време на строителството на язовир „Георги Димитров“ (по-късно преименуван „Копринка“). Екипът от български археолози под ръководството на проф. Димитър П. Димитров, който провежда разкопките на града, установява името и работи по останките на тракийския град. Въпреки това било решено да се продължи с изграждането на язовира, оставяйки Севтополис на дъното му.
Археологическото проучване на руините на древния град продължава седем години – от 1948 година до 1955 година. В рамките на този времеви период са проучени всички руини на древнотракийския град и три големи могили от неговия некропол.
В древността Севтополис е разположен на левия бряг на река Тонзос (днешна Тунджа), на малък полуостров с равна повърхност, леко наклонен на юг към реката. Естествено защитен от три страни от водите на реката, градът е бил здраво укрепен с крепостни стени, от които при проучването са разкрити каменните основи. Крепостта, която е следвала очертанията на полуострова, има формата на разностранен петоъгълник. Укрепената част на града е обхващала около 50 декара и е почти изцяло разкопана по време на проучването. Общата обиколка на крепостната стена е била 890 m.
На северозападната и югозападната стена са били разположени градските порти, от които към вътрешността на града водят две главни улици, широки около 6 m. В центъра на града те се пресичат и тангират от изток и юг обширен градски площад – агората, която има почти квадратна форма. На агората се е издигал олтар с правоъгълна форма, където археолозите са разкрили гранитен блок с надпис, който упоменава жрец на Дионис – Амаистас, син на Медистас. Без съмнение олтарът е бил посветен на Дионис. Разкритите останки от голяма култова сграда до северната страна на агората вероятно принадлежат на култова постройка, посветена на същото божество.
Севтополис не е имал акропол, както съвременните му гръцки градове, вместо това в северната най-висока част на града се е издигала вътрешната крепост – цитадела. Според проф. Димитров вътрешната крепост е съществувала като укрепена вила – дворец, която е била на това място още преди изграждането на града. При походите на Филип Македонски цитаделата е опожарена и разрушена, но след успеха на одриските въстания срещу македоните сградата е изградена и укрепена отново. Без съмнение сградата е използвана за лична резиденция на Севт III. Декорацията на външните стени на сградата, както и във вътрешността ѝ е била повече от пищна. Полихромната стенна украса, документирана тук, е характерна за елинистическата архитектура на Мала Азия, Елада, Апенинския полуостров и Тракия. По план и размери дворецът на Севтополис напомня силно на храма на Херакъл в Тасос. По аналогия с този храм учените приемат, че преддверието на двореца в Севтополис е било отворено чрез колонада, стилобата на която всъщност е запазена частично.
Заедно с широко използваните принципи на древногръцката архитектура при изграждането на двореца цитадела са открити и някои типично тракийски черти като разкритите 2 големи огнища – олтари в премината зала и съседното на нея помещение. В източната част на сградата е било поместено и светилище-храм на Великите самотракийски богове – Кабирите, засвидетелствано от разкрит надпис, намерен в едно от помещенията на храма.
Широкият размах на строителството в Севтополис свидетелства за големия икономически разцвет на Севтовата столица и за нейното важно политическо значение. Градът е бил изграден по предварително изработен план съобразно т.нар. регулярна планировка, използвана в Древна Гърция още в V–IV век пр.н.е. и изграждането на градове, като Милет (Мала Азия), Мегалопол (Пелопонес), Олинт (Халкидики), Пирея. За неин създател се смята Хиподам от Милет, а разпространението ѝ е особено голямо през елинистическата епоха по времето на Александър Македонски и неговите приемници, когато започва масово строителство на градове. Севтополис е доказателство, че Севт III не остава встрани от тенденцията при изграждането на своята столица и не приема само принципите на това антично градостроително изкуство, но и по примера на другите елинистически владетели я назовава на свое име.
Жилищата в Севтополис не са се отличавали по план от античното жилище. Те са били обширни и с много помещения. Повечето принадлежат към т.нар. пастаден тип къщи. Основите на къщите са градени от камък и кал, а самата конструкция е била по-лека – кирпичени стени или скелет от дъски с пълнеж от глина. Характерна особеност за севтополските къщи е наличието на глинобитни площадки с квадратна или правоъгълна форма върху пода, в средата на главното помещение. Документираната богата украса и символични изображения, както и богато оцветяване на повърхността свидетелстват, че това са т.нар. „есхари“ – домашни огнища-олтари, свързани с определен култ.
В Севтополис е изградена и водоснабдителна и канализационна мрежа, характерна за всички елинистични градове. Водоснабдяването е ставало чрез кладенци. Канализационната отводителна мрежа е била изградена от глинени тръби или от похлупени една върху друга извити керемиди. Те са отвеждали нечистата вода от къщите в улични канали, разположени по средата на улиците, с наклон на юг, а от там чрез улеи, изградени в крепостните стени, са отвеждали течността в реката.
По време на разкопките е проучен и некрополът на древния град. В Могила № 1 е разкрито погребение на млада тракийка от знатен произход, извършено чрез трупоизгаряне. Гробният инвентар се състои от скъпи дарове – златни накити и позлатени бронзови съдове, няколко амфори, глинена лампа и глинена статуетка на момиче – теракота от танагрейски тип.
В Могила № 2, разположена непосредствено до Могила № 1, археолозите откриват следи от извършени 3 погребения, а в южната част на насипа е разкрита полуразрушена куполна гробница, близка по архитектурен план с Казанлъшката. Тухлите от съоръжението са били използвани вторично за изграждането на две гробници с правоъгълна форма в западната част на насипа. Погребенията в двете гробници са извършени чрез трупоизгаряне. В едната гробница е погребано младо момиче. Гробният инвентар се състои главно от златни фибули, мъниста, пластинка медальон с щемпелувано изображение на млад мъж.
В другата гробница е погребано момче. Край него е открито копие и желязна стригила, вероятно част от наметало. В гробницата са открити и една златна обеца, монети на Севт III и Александър Македонски и погребален венец. Сред другите находки са глинени съдове – дълбока купа, кана и ойнохое и лампа от гръцки произход. Тук при погребалния ритуал се наблюдават гръцки черти – поставяне на венци, монети, лампи. Откритите по време на проучването куполни гробници са едни от първите гробнищни постройки и архитектурни паметници от ранната елинистическа епоха в Тракия, изградени с тухли. Установяването на тухлено строителство при траките в тази сравнително ранна епоха отбелязва важен момент в развитието на архитектурата в Древна Тракия. В съседна Елада тухлата като строителен материал се появява само спорадично през III – IV век пр.н.е.
Една от най-важните археологически находки от Севтополис е т.нар. „голям надпис“, открит през октомври 1953 година в двореца цитадела. Надписът, издялан на старогръцки в 37 реда върху мраморна плоча с фронтон, гласи:
„На добър час! Клетвтази година.
Диодор подробно описва борбите на Севт III за контрол върху по-голямата част на Тракия и войните му с враждебно настроени балкански племена. Одрисите губят контрол върху царството си след дълги години на междуособни войни и вътрешни противоречия, когато в 341 г. пр.н.е. македонският цар Филип II Македонски завладява и окончателно включва Одриското царство в пределите на своята държава. Не е известно кой династ е поставен да управлява това владение след македонското завоевание, но по времето на похода срещу персите на Александър Македонски одрисите организират въстание под водачеството на Севт III, което е свързано с похода на македонския стратег Зоприон срещу гетите или скитите и неговият разгром през 331 – 330 г. пр.н.е. След смъртта на Александър, Тракия е дадена на Лизимах, който при идването си през 322 г. пр.н.е. е посрещнат от Севт III и армията му от 20 000 души пехота и 8000 души конница. Сражението е тежко и според историците Лизимах все пак успява да укрепи властта си в Тракия. В следващата 313 г. пр.н.е. срещу македонската власт се вдигат черноморските градове, в чието въстание дейно участва отново Севт III. Диодор е дал следното описание на битката между двете армии:
„Когато Лизимах с най-добрата си част от войската си пристигнал на превала на Хемус, намерил тракийския цар Севт, който пазел прохода с много войници. След като водил тежко сражение с него и изгубил много от своите войници, той избил много от неприятелите и тъй отблъснал варварите“[6]
Столицата на Севт III е добила най-голям разцвет и значение след първата половина на III век пр.н.е. Високата градска култура на Севтополис опровергава тенденциозните известия у някои древногръцки автори за „варварската“ култура на траките.[7][8]
Севтополис е разрушен при вражеско нападение. Здравата тракийска крепост е разрушена с помощта на стенобойни машини, каменните гюлета от които са намерени разпръснати край крепостните стени. Градът е превзет, опожарен и ограбен. В края на III век пр.н.е. стихийно прииждане на река Тонзос засипва града с пясък и чакъл и животът в града е преустановен. През XII век върху развалините на Севтополис възниква неголямо българско селище.

Print Friendly, PDF & Email