12.10.2024

Имам надежда за Добрич! Да излезем от капана на безвремието!

Госпожо Петкова, вие за първи път участвате пряко в предизборна кампания. Каква е вашата оценка?

За мен това не беше само предизборна кампания. Това за мен е успешния модел, който трябва да следвам през предстоящия мандат. Направих стотици срещи, обсъждах много проблеми, заедно търсихме конкретни решения с моите съграждани. И най-ценното е, че съм още по-уверена, че сега е моментът да постигнем промяна за Добрич.

От една страна бях атакувана за предизборната ми програмата. Категорична съм, че тя е работеща, конкретна, изпълнима. Напълно наясно съм по какъв начин можем да реализираме всеки един от предвидените проекти. Най-важното е, че тя не остана статичен, затворен документ. През изминалите 30 дни бе допълнена с много конкретни предложения за всеки един от кварталите. Получавах ги при откровени срещи, разговори, по е-мейл, както и в предизборния щаб. Тук е мястото да благодаря на моите съграждани, които бяха много активни и заедно дописвахме програмата. Ние се фокусирахме в настоящото, върху това което предстои да започнем да реализираме още от първия ден.

Как оценявате кампанията на опонентите си?

В тази кампания аз имах един видим и открит опонент – мръсотията в града. Лошото е, че пряко очи в очи срещу мен не се изправи нито един опонент. А извън реалните измерения на ежедневието витаеха неистини, некомпетентност, невъзможни обещания…

Не задавам въпроса „Защо?“ Зная отговора.

Аз съм инженер и финансист и затова винаги проучвам и анализирам. Затова нека да видим какви са фактите.

Получавах упреци за стотиците ми срещи с хората, с нашите родители и с младите в Добрич и за това, че съм си позволила да им кажа истината в очите.

Колко от нас си дават сметка пред какво сме изправени? Една амбициозна, образована и можеща жена, а такива има стотици в нашия град, да бъде нападана, защото е дръзнала да се изправи и да заяви, че иска Добрич да бъде в първата десетка на най-добрите градове за живеене в България.

И тази атака, бъдете сигурни, не е насочена само срещу мен. Тя е срещу достойнството, авторитета, знанията и опита на всяка една работеща жена в града, която има мнение и отстоява правото си Добрич да стане по-чист, по-подреден и по-модерен град.

Но не се спряха дотук. С очите си видяхме какво означава политическо лицемерие, лъжи и манипулация. Представете си, че аз бях кмет и се борех за втори мандат. Как щяхте да приемете факта, че започвам в разгара на кампанията да асфалтирам конкретни улици, в точно определени квартали – без проект, без одобрено финансиране от Общинския съвет, без одобрението на съответните институции, но с пари от общинския бюджет? Не трябваше ли един час след като валяците влязоха в тези улици незаконно, да има 10 хиляди човека на протест пред кметството, заради тази манипулация и явната злоупотреба с общински средства?

А как се реагира сега – тихо мърморене и продължаваща апатия. Аз съм тук, за да прекъсна това състояние на незаинтересованост, неангажираност и безразличие.

Или може би страх? Страх, който витае сред служителите в администрацията, че новият кмет ще закрива предприятия, ще освобождава хора. В администрацията трябва да работят знаещи и можещи хора. И аз познавам доста общински служители, които през последните години се чувстваха некомфортно на работните си места, защото новите им началници дори не знаеха какво и как се прави.

За вас имаше ли труден въпрос  по време на кампанията?

Ние сме граждани на този град и сме в правото си да знаем какво се случва, да имаме мнение, да отстояваме позиция. И ако понякога съм била по-рязка, то е защото наистина съм гневна от бездействието през последните 4 години.

Що се отнася до „трудните“ въпроси, ще кажа следното – имаше митове, в които се опитваха да ме превърнат в главен герой. Но това не е истина.

Например, голямата лакардия бяха тролейбусите – изровена от миналото грозна лъжа, хвърлена в очите на нашите съграждани. С какво реално разполагаше общината, когато предприе закриването на тролейбусния транспорт? Амортизирана контактна мрежа и остарели тролейбуси, пътуващи към предприятия, които от години не работеха. Дружеството във фалит, с огромни задължения и опасност да повлече цялата община. Ако вие имате раково образование как ще реагирате? И още нещо, ако до днес този транспорт бе оцелял, кой щеше да го използва – при една непоносима цена на билета за гражданите, защото поддръжката му е много скъпа.

            И сега искам да попитам, с какво липсата на тролейбусната мрежа попречи на един кмет да прави благоустрояване по кварталите, в бизнес зоните, да ремонтира културните зали, да усвои целия бюджет, който му оставихме в началото на мандата?

Ще ви отговоря – незнание и некомпетентност, отсъствие на комуникация с централната власт, пълна липса на професионализъм. Всичко това доведе да невъзможността да се създадат условия за подобряване на живота ни – реализиране на конкретни улици, междублокови пространства, булеварди. Чувахме да се говори за милиони, но какво реално се случи с тях. При осигурено финансиране и готови инвестиционни проекти за благоустрояването на 45 км улици – това са близо 25% от уличната мрежа на града, ние имаме по-малко от 1% извършена рехабилитация.

Искам да ви кажа и за плочките – лицемерието на настоящия кмет стигна до там, че изрече най-големите си лъжи по време на кампанията в национален ефир. Всички компетентни кметове в страната като Фандъкова, Тодоров, Портних, Николов, Христова, работят с десетки фирми на десетки обекти и знаят нещо много важно. Всяка фирма е подписала договор за гаранция на обекта. Видяхте ли какво например се случи с плочките в София? Фирмата смени ли ги за броени дни? Варна – същото, Бургас – същото, Стара Загора – същото, където колегата Живко Тодоров е безкомпромисен. Ето това са авторитетните управленци на градовете си – знаят как и могат. И няма оправдание и мрънкане.

А какво правим 4 години? Договорът от 16.09.2010 г. за централната градска част е с 10 годишна пълна гаранция за качеството на изпълнение. Това е един от малкото договори в България с такъв дълъг период на защита на интереса на гражданите и общината. Към днешна дата тази гаранция би следвало да не е върната на фирмата-изпълнител. И тя изтича догодина. Защо тогава администрацията не предприе никакви законови действия, за да се ремонтират плочките? Общината има право да усвои тази гаранция и да подмени плочките. И това, което ще направя е с парите от гаранцията да ремонтирам площада и да търся отговорност от фирмата – изпълнител.

През цялата кампания Вие говорите за издигане на региона и поставяте в центъра на тази политика Добрич. Мислите ли, че това е реалистично и постижимо?

В последните четири години общинското ръководството не развива регионална политика. Не се мисли стратегически. Не се работи за това да повдигнем региона на по-високо ниво. Важното е да си направим изводите и анализа, за да променим това още на 27 октомври.

Не може да изолираш общината и да спреш да работиш със съседните общини. Не може да се дистанцираш от посоката на развитие на държавата. Това ограничава възможностите за развитие на града ни.

Ето държавата вече прави магистрала Хемус. Тя ще увеличи потока към Варна. Но как да накараме хората да тръгнат към нас? Как да спрем да бъдем периферия в държавата? На тези въпроси не са дадени отговорите и това е повече от нехайство.

Имам отговор на тези въпроси. Предстои работа с колегите от Общиина Варна за трета лента Добрич – Варна, със Силистра за моста Силистра-Кълъраш. С министерство на транспорта за ЖП транспорт. Така ще отворим транспортен коридор, който ще повлияе ползотворно на експортно ориентираните фирми, на земеделието и туризма. Ето Ви първи стъпки за отваряне на града и региона.

Print Friendly, PDF & Email