06.04.2020

Добруджанска трибуна

Информационна агенция

За или Против възможността да продаваме личните си данни?

Трябва ли да третираме личните си данни като собственост? Възможно ли е те да се превърнат в адекватно разплащателно средство или това е нож с две остриета?

Търговията с лични данни е факт. Целият бизнес модел на големите технологични компании се основава на продажбата на огромни количества информация за потребителите и тяхното поведение онлайн. Кой обаче събира плодовете от този печеливш бизнес – технологичните гиганти или субектите на тези данни? 

Оправдано ли е Facebook и Google да правят милиарди от лични данни без ние да имаме право на глас относно какви наши данни се събират и на кого се продават? Време ли е през 21-ви век да преминем към нов икономически модел, който позволява на всеки да продава и печели от собствените си лични данни, или това ще бъде отказ от основното ни право на неприкосновеност?  

Това ще е темата на Епизод №2 от подкаста “Етикаст”, който ще се запише в четвъртък, 9-ти януари 2020г. , воден от адв. Господинов от GGlaw и Димитър Шалварджиев от Code-Runners и с гост-участието на доц. Антон Герунов от LogSentinel. А ето и някои от основните аргументи за и против правото да продаваме данните си: 

ЗА: 

Прилика между правата на субекта на лични данни и право на собственост 

Европейското законодателство предоставя на всеки един от нас набор права във връзка с личните ни данни – можем да искаме да ни бъдат предадени, да бъдат променени или пък изтрити. Всички тези правомощия силно наподобяват правата на собственика върху своите вещи, или пък на автора върху интелектуалната му собственост. Очевидно и в момента в основата на правата ни по отношение на личните данни може да бъде открита връзка с правото на собственост. Ако ние можем да използваме и да се разпореждаме с личните си данни, то защо да не отидем една крачка по-напред и да станем техни собственици? 

Правото на неприкосновеност на личния живот като произтичащо от правото на собственост 

Идеята да използваме личните си данни като разплащателно средство е част именно от по-широката дискусия за това дали имаме право на собственост върху личните си данни. Ако погледнем историята на възникването на правото на неприкосновеност на личния живот, ще открием, че самото то води началото си от правото на частна собственост. Според Джон Лок всеки човек по природа има право на собственост върху своята личност. Именно от тази теория за частната собственост се развива впоследствие концепцията за неотменимите човешки права. Ако неприкосновеността на личния живот произтича именно от правото на собственост на човека върху личността му, тогава защо да отричаме правото на собственост върху личните му данни?  

По-сигурна защита срещу нарушения 

Още повече, ако субектът на лични данни е и техен собственик, той ще може да упражнява още по-широк обем от правомощия по отношение на данните си и да получи защита спрямо всеки, който ги нарушава. Чрез правото на собственост ще бъде осигурено още ниво на правна защита освен законодателството в сферата на защитата на личните данни. Тогава при незаконно събиране и обработване на данни ще можем да търсим компенсация от нарушителя както бихме направили при кражба.  

Повече контрол върху личните ни данни 

Това е възможност за хората да си върнат контрола върху личните си данни – ако ние самите знаем на кого и за какви цели продаваме данните си, то това може да внесе прозрачност в бизнес модела на големите технологични компании. 

Замяната вече е факт, продажбата е следващата стъпка 

В Щатите вече съществува практиката по замяна на услуги срещу лични данни. Някои стартъпи заменят криптовалути срещу лични данни като например Datum, които купуват данни за местоположение, и Ocean Protocol, който позволява на хората да продават личните си данни директно на AI бизнес. Facebook също твърдят, че между потребителите и компанията съществува договор за замяна на лични данни срещу предоставяне на услуга по предоставяне на таргетирана реклама. Щом практиката по замяна на лични данни вече съществува, макар и единствено в САЩ, то продажбата е единствено следващата стъпка в процес, който вече е започнал.  

ПРОТИВ: 

Не повече контрол, а повече продажби 

Ако наистина искаме повече контрол върху личните си данни, наистина ли начинът да постигнем това е като продаваме още повече лични данни? Ако вместо да се опитаме да предотвратим компаниите да събират и продават личните ни данни, ние доброволно искаме да създадем развит пазар на данни, то ефектът ще е обратния. Не сме сигурни какви ще бъдат и последиците от продажбата на данни – ще бъдат ли те завинаги отчуждени от нас? Знаем ли дали изобщо ще имаме възможност да упражняваме контрол, веднъж щом продадем личните си данни на някоя компания? 

Липса на време, за да управляваме данните си 

Освен това, ако ние като собственици на личните данни станем отговорни за тяхната продажба и управление, ще можем ли да се справяме с тази отговорност? Ако например искаме да платим с лични данни, за да използваме Фейсбук или да свалим приложение, ще четем ли наистина условията на продажба всеки път? Трудно е да се очаква от обикновения човек да намери времето, желанието, а и знанията за успешното управляване  на личните данни като един напълно нов актив.  

Данните на отделния човек се оценяват трудно и ниско 

Ако предположим, че все пак хората искат да продават личните си данни, трябва да се замислим какви ще бъдат социалните и икономическите последици. Самото оценяване на личните данни е особено трудно, тъй като тяхната добавена стойност се получава при анализ и съпоставка с поведението на други субекти през период от време. Данните на един обикновен човек сами по себе си нямат константна и определена стойност и затова най-вероятно ще носят много ниски доходи на техните собственици. В същото време обаче данните личности с влияние и определена база последователи, ще бъдат много по-търсени и ценени.   

Пролетариите ще продават много и нискокачествени данни 

Дори и да носи малко приходи, продажбата на лични данни ще бъде изключително лесен и относително неизчерпаем източник на доходи. Това означава, че по-бедните части от населението ще бъдат особено заинтересовани и продажбата на много данни, на много корпорации и то на ниски цени. Много по-лесно е за един финансово стабилен човек да постави неприкосновеността на личния живот на първо място и да откаже да продава данните си, отколкото за някой, който едва свързва двата края. Още повече, ако личните данни се капитализират, то това ще доведе до желание за масовото им производство. Създаването на каквито и да е данни само с цел увеличаване на количеството им, може да доведе до спад в тяхното качество. Една такава своеобразна инфлация на данни от своя страна ще доведе до положение, при което алгоритмите ще се захранват с баластни данни. 

Морална гледна точкаотказ от права 

Правото на неприкосновеност може да бъде разглеждано и не като израз на правото на частна собственост, а като част от правото на ненакърнимост на личността. Погледнато от тази гледна точка, продажбата на лични данни е равнозначна на отказ от права. Ако възможността за продажба на личните данни стане факт, това на практика ще означава, че хората, които не могат да си позволят лукса да запазят данните си неприкосновени, ще бъдат лишени от основно човешко право. 

Заключение: 

Дебатът за собствеността върху личните данни тепърва започва и може да се окаже основополагащ за развитието на икономическата ни система през 21-ви век. Докато в Европа моралните аргументи против изглежда натежават, то в САЩ възможността за допълнително капитализиране на личните данни едва ли ще бъде подмината толкова лесно. Ако обаче продажбата на лични данни стане факт в Америка, колко дълго ще успее Европа да стои настрана от новите перспективи? 

Какво мислите Вие? Ако имате коментар или въпрос, може да ги зададете на e-mail gospodinov@gglaw.bg 

източник: https://gglaw.bg/

Print Friendly, PDF & Email