Експерти: Епископската базилика в Оногур да стане национален паметник

Късноантичната крепост “Калето“ все повече впечатлява и озадачава археолозите. Те са категорични, че Палматис има висока научна, историческа и експозиционна стойност

Експертна комисия, назначена със заповед на министъра на културата – Боил Банов, даде висока оценка на извършената дейност през археологическо лято 2019 г. в Късноантична крепост в местност „Калето“, в землището на тервелското село Оногур. Според тях уникалната постройка трябва да получи статут на паметник на културата с национално значение.
Според председателя на комисията Кирчо Апостолов- регионален инспектор в Главна дирекция „ИОКН“ в Министерство на културата, Станислав Иванов- специалист-археолог в НАИМ-БАН, филиал Шумен и д-р Игор Лазаренко- гл. ас. В РИМ-Варна, разкриването на епископската базилика има висока научна, историческа и експозиционна стойност.
След извършения оглед на място, комисията констатира, че през 2019 г. усилията на археолозите е насочено към цялостно проучване на западната част на епископската базилика и пространството около нея. Научни ръководители на обекта отново са проф. Казимир Попконстантинов и Боян Тотев- археолог от РИМ- Добрич, наети са и 12 работници от с. Балик и с. Ангеларий. Проучената площ е от 500 м2.
След извършения оглед на място, комисията констатира, че през 2019 г. усилията на археолозите е насочено към цялостно проучване на западната част на епископската базилика и пространството около нея. Научни ръководители на обекта отново са проф. Казимир Попконстантинов и Боян Тотев- археолог от РИМ- Добрич, наети са и 12 работници от с. Балик и с. Ангеларий. Проучената площ е от 500 м2.
Археолозите отбелязват, че е налице рядко срещата планова схема при оформлението на атриума, който е в една ос с базиликата и с четирите околовръстни портика. Предстои през следващите разкопки за бъде проучено как е оформен източният портик към екзонартекса на базиликата. За първи път у нас се документира последователността на изграждане на колонадата (база, колона, капител) посредством букви от гръцката азбука (А до Н с цифрова стойност от 1 до 8). Размерите на храма, мраморният материал (пренесен вероятно от Мала Азия), вътрешните архитектурни решения, безкрайно красивите капители, деветстъпален синтрон и ред други открити структури са доказателство, че това е епископска базилика. Изградена е с много средства по времето на император Юстиниян Велики (527-565 г.).
Откритите добре запазени колони, бази и фрагменти от тях са доказателство за добре оформен портик, който е в една ос с централния вход към атриума. Недалеч от втората колона са намерени фрагменти от капители, украсени с полупалмети и релефно оформен кръст. Очертана е линията, върху която са стъпвали базите върху правоъгълни постаменти.
Според комисията, този паметник трябва да бъде причислен към паметниците на културата с национално значение, защото се откроява от всички проучени досега базилики- не само с размерите си (59х30 метра), но и с разнообразието в олтарната част и оформлението на атриума.
Извършените през 2019 г. археологически проучвания на обекта са финансирани със средства от Община Тервел в размер на 16 000 лв. и от Министерство на културата – 12 000 лв., съобщиха от Община Тервел.