Десислава Жекова – педагогът, който вече 20 г. върви по жаравата


Днес в в рубриката Хората до нас Ви Представяме Десислава Жекова. Тя е от Добрич. Завършва Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ специалност „Информатика и информационни технологии“. Има магистратура „Софтуерни технологии и Педагогика“. Преподава предмети в областа на информатика и информационни технологии.  Живяла е в Шумен, Варна и Дубай. Утре тя посреща възпитаниците на Основно училище „Хан Аспарух“ в Добрич, където преподава.

Във визитката си споменахте, че сте живяла във Варна, Шумен и Дубай. Но, днес сте тук. Какво Ви върна в Добрич?

Винаги съм вярвала, че животът на човек е път. По него ще изпита всякакви емоции, ще бъде на различни много места, ще премине през много изпитания, ще бъде с различни хора. Той решава с кого и къде се чувства най-добре. Привилегия е да може да избира и да остане там, където смята, че му е мястото. Днес аз смятам, че съм направила своя избор и той е тук. Тук съм, защото за мен най-важно е да се чувствам уютно, а това не може да стане далеч от близките ми.

Разкажете ни за увлечението си по нестинарството – какво е то за Вас?

Нестинарството е животът ми. Моята първа, най-голяма любов. Начинът ми да дишам и възстановявам. Магия, която пречиства и носи спокойствие, приемане, хармония. Начин да си говорим с Господ – да моля и искам.

Нестинарството – така наречено “ходене върху жар с боси крака” се пази от времето преди Христа.

Преданието разказва, че езическият ритуал е изпълняван още от древните траки. С голи стъпала върху живите въглени, участниците изпадат в транс и измолват от възраждащия се бог Слънце най-съкровеното – здраве и плодородие. Нестинари са само членове на благословени фамилии. В по-нови времена те танцуват само една нощ – на 3-ти срещу 4 юли, когато християните почитат Светите Константин и Елена.

Според историческите данни нестинарската обредност обхваща почти цялата територия на югоизточна Тракия, като това включва България – Странджа планина (селата Българи, Резово, Бродилово и др.), Турция (Бунархисар) и Гърция (Кости, Агио Яни, Ургас и др.). Поверието разказва, че огънят, който се пали, гони злите духове, болестите и нещастието, пречиства и опрощава греховете на присъстващите на обреда, като ги прави по–силни и по–спокойни. Нестинарите често пренасят на ръце през жаравата болни, за да се излекуват, деца и млади за дълголетие.

Как се зароди любовта Ви към нестинарството?

Винаги ми е харесвал българският фолклор. Израснала съм в добруджанския ансамбъл и от малка магията на българските фолклорни обреди и обичай са завладели съзнанието ми. Ние можем да се гордеем с едни от най старите традиции и обичай по света, който все още се изпълняват. Нестинарството е едно от тях. И съм привилегирована с дар да го правя.

От колко време се занимавате с нестинарството?

Тази година стават точно 20 години.

Каква е емоцията и усещането по време на танца върху въглените?

По време на танца не изпитваме нищо. Сякаш изпразваш съзнанието си и оставаш сам в нищото. В тези мигове ние сме в пълна хармония със себе си и с природата. Усещаме се част цялото, реейки се в нищото. Ако не успеем да постигнем тази психическа нагласа, не можем да танцуваме. Знаете, че нестинарите не изпитват болка, вървейки по живата жар. Ако хармонията в себеусещането и свързването с Вселената се изгуби, въглените ни изгарят.

Съчетавате няколко коренно различни интереса – педагог, нестинар, уеб дизайнер. За коя в сърцето Ви има най-много място?

Всичко, което правя, го правя с любов. Всяко едно от тези ми занимания е породено от желание и любов да ги практикувам. В този смисъл бих казала че съм богата и помилвана от съдбата. За мен заниманията ми не са работа, не са насила и така житейският ми път е много по интересен.

Как успявате да се справите с толкова много и различни ангажименти наведнъж?

Организирам си деня така, че да намеря време за всичко. Когато казват хората: когато имаш желание за нещо, намираш и време, и начин, нямаш нужда от оправдания и условия. Общо взето запълвам времето си със неща от различните си занимания. Не обичам да стоя бездейна.

Обичам ежедневно да си поставям задачки, които трябва да свърша до края на деня. Когато успея, вечерта съм удовлетворена. В дългосрочен план – просто не спирам да вървя. Човек не трябва да се отказва от това което обича да прави, независимо колко трудности излизат на пътя му. Винаги ще има някой и нещо което да влияе негативно на психиката, но всеки трябва да се научи да живее с това без да спира пътя си. Да продължаваш и стремиш към това което ти харесва е нещо, което дава смисъл в живота. Независимо дали те приемат или не. Независимо кой – какво мисли. Да вярно, трябва да се научиш да слушаш другите, но не е задължително чуждите съвети да са единствените правилни и задължителни за изпълнение.

Уверена сте, обичате предизвикателствата. И с децата ли сте така?

Последното ми професионално предизвителство всъщност е моя стара идея, която имам от години. Реализирах я за първи път миналата учебна. Радвам се, че намерих съмишленици в лицето на д-р Ивелин Иванов и професор д.м.н. Николай Янков. Двамата са уважавани преподаватели в Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“. С моите съотборници – ако мога така да се изразя, миналата година организирахме състезание по нформационни технологии – програмиране, уеб дизайн, самостоятелни приложения, интернет приложения, видео. Участниците са разделени по възрастови групи, в случая – по класове. Винаги съм искала състезание, честно и открито, независимо жури, което да оцени състезателите справедливо спрямо тяхната подготовка. Сбъднах си тази мечта. За мен е изключително важно, че децата не само правят проекти и всеки състезател получава адекватна оценка за труда си, но и съвети кое – как да подобри. Надявам се и тази година да продължим с инициативата, като не само я запазим, но и развиваме.

Знаете ли си вече на кои класове и по кои предмети ще преподавате през тази учебна година?

Ще сме заедно от 3 до 7 клас по „Информационни технологии “ и „ Компютърно моделиране“. Надявам се да се преборим заедно с трудните практически задачи и да се забавляваме.

Какво ще пожелаете на Вашите ученици и колеги за новата учебна година?

Пожелавам на педагозите и на учениците успешна и спокойна учебна година. Изпълнена с щастливи емоции. Бих искала да съхраним вярата си в доброто и заедно да постигнем много нови победи.

Интервю на Делян Василев

Социални мрежи