В новия Стратегически преглед на отбранатасе поставя въпроса за връщане на казармата

Още в края на миналата година от Министерството на отбраната обясниха, че се обмислят от стимулиращи до задължителни мерки за военно обучение на гражданите

Ще трябва ли да се върне задължителната казарма?

Този въпрос се прокрадва покрай започналия процес на писане новия Стратегически преглед на отбраната. Засега военното ведомство не подсказва какви идеи има, за да намери деликатния баланс при осигуряването на отбранителни способности, но вече твърди, че въпросът за даването на военни знания на цивилните е „много тежък и чувствителен“.

Още в края на миналата година от МО обясниха, че се обмислят от стимулиращи до задължителни мерки за военно обучение на гражданите. Два месеца и половина след старта на разписването на идеите в поръчания от правителството, заради променената среда за сигурност, Стратегически преглед на отбраната, те не са известни. Неофициално засега се знае, че част от възможностите са военното обучение да стане задължително за желаещите, които искат да заемат постове в МВР или в държавната администрация. Така било във Франция, припомнят участници в обсъжданията. Стимулиращите мерки включват повишаване на заплащането. Крайната цел е военните да попълнят недостига на хора в резерва, който се стопява заради естествените демографски процеси.

„С мобилизационния състав нещата вървят много зле. А вътрешните дискусии са доста тежки“, призна и министърът на отбраната Тодор Тагарев.

Но два месеца след обещанието за публични дискусии за мерките, яснотата отново се измества във времето.

„Най-големият проблем, с който се сблъскваме, е окомплектоването на армията. Обсъждаме много широк спектър от идеи. Включват се и въпроси, по които не можем да вземем решение в Министерството на отбраната и да го движим. По принцип, в края на февруари е срокът за приключване на стратегическия преглед. Този въпрос за резерва януари няма да стане, трудно ще стане и до края на февруари. Проблемът е много тежък и много чувствителен“.

Според бившия министър на отбраната Красимир Каракачанов – защото вероятно ще трябва да се говори за връщане на наборната служба.

В последните месеци за връщане на задължителната казарма се говори в Хърватия. Там се обсъжда концепцията за кратко основно военно обучение след средното образование. Сърбия предложи четиримесечна задължителна военна служба. В Турция тя съществува. А към тези държави, които са членки на НАТО Каракачанов прибавя също Швеция и Финландия.

„Неутралните към 2016-2017 година, те бяха въвели задължителна военна служба. Същото е в Дания и Норвегия. Няколко месеца е действителната военна служба, след което продължава обучението в модули, когато те викат за една седмица и те пускат да си изпълняваш цивилните задължения.

В Австрия има задължителна военна служба 9 месеца. Тя продължава да е неутрална, не  е член на НАТО. Там започна дебат дали срокът на службата да не бъде увеличен на 12 месеца. 

В Германия за пореден път се постави дебатът дали да се възстанови наборната военна служба.

Тези войни и предизвикателства пред сигурността на Европа много ясно показват, че досегашната немарливост по отношение на военната подготовка на населението води до отслабване на отбранителните способности на европейските държави. Изводът е много ясен. Не мога да разбера защо управляващите продължават да се страхуват да назоват решението на проблема, а той е – връщане на наборната военна служба“, смята Красимир Каракачанов.

Според военния историк Станчо Станчев, каквото и да е решението за военните знания на цивилните, то трябва да е съобразено с модерното водене на война.

„Наборната военна служба е от едно отминало време. Начинът на водене война вече е съвсем друг. Не може да кажем, че на бойното поле излизат въоръжените народи на държавите“.

А всичко започва, според Станчо Станчев, от наличието на целенасочена политика, която да работи за патриотичното възпитание на младите хора. Защото вече две поколения са изгубени за това. А третото е на път също са бъде изгубено.