Благодарност, а и зов за помощ

Моето желание, и желанието на моя брат е да поздравим кмета на с. Бранище.
Честит имен ден, Димитровден, Кмете!
Моят брат се казва Димитър Дженков Колев и е на 85 г. Той беше семеен. Образован е. Работил в Окръжна болница във Варна като огняр. Няма наследници От родителите ни имаше къща на село. Но недобри хора от Кърджали му звели къщата, която той притежаваше и плащаше данъци за нея повече от 10 г. Подали му 200 лв. и той излязъл плачейки. Сам е, и самотен. Трудно се справя. Аз и Димка Стоянова му помагаме, доколкото е възможно. Поради определени причини брат ми няма елекричество. Храна не иска да получава дори и от „Социални грижи.“ В дом за възрастни не иска да живее. Но и там не биха го взели.
Понякога емоционално пострадалите хора заболяват заради други хора.
Пенсията му е 141 лв. Той се страхува от хора, от лекари, от полнични заведения, от всичко…
С тежка херния е от години. Но, за да доживее до тази възраст голям принос има кмета на село Бранище – Митко Димитров. Кметът много е посещавал брат ми. Кметът умее да комуникира с болни и нещастни хора. Той лично ми се обади по телефона, че „вилата“ на брат ми, която е дървена барака, гори. Родственикът ми бил вътре по време на пожара. Съседи звъннали на пожарната, но всичко вътре изгоряло. И електрическото табло е било унищожено, а брат ми бил вътре и се молел на Бог!
Хората, които са самотни понякога заболяват от депресия и други душевни разстройства. Моят брат не винаги е в добра кондиция. И просто се моли на Господ. Не желае да разговаря с други хора и често плаче на глас. Не приема нито дрехи нито храна.
Но ако някой иска да му помогне било с дребна сума, може да я остави при кмета на Бранище.
Благодарение на добрите съседи на брат ми и на кмета Димитров, Димитър Дженков е жив. Изплашен, но жив!
Хубаво би било ако добри хора успеем да му купим каравана или поне фургон.
Надявам се на добрината на хората.
Ваша Цветанка Дженкова.